Априлската епопея 1876г.
Доклад
Желязко Стоянов Стоянов XIIз
Българското въстание от април 1876г. се явява част от серия
бунтове и националноосвободителни движения, случващи се в
Балканите през 70-те години. Идеята за сериозна подготовка на
въстание е вследствие на неуспешния Старозагорски бунт от 1875г.
Поради разногласия относно методите и организацията вътре в
БРЦК, част от разочарованите създават т.нар. „Комитет на
апостолите” през ноември 1875г. ,чиято цел е подготвянето на план
за всеобщо въстание. Председател на този комитет става Стефан
Стамболов. Идеята на бунта е да се реши българския въпрос в
рамките на „общия антиосмански фронт на Балканите”. Страната
бива разделена на окръзи от дейците от гюргевския комитет.
Първият революционен окръг е с център Търново. За главен
апостол там е обявен Стефан Стамболов, а негови помощници са
Христо Караминков и Георги Измирлиев. Втори революционен окръг
обхваща Сливен и Сливенско. Дейците в този окръг не съумяват да
предодолеят местните нагласи да бъдат организирани чети, фактор
разединяващ революционно настроените жители. Апостол на третия
(Врачански) революционен окръг е Стоян Заимов. Дейците от този
окръг не се справят с интегрирането на територията на Петия
революционен окръг, поради което важна част от Западна България
и Македония от самото начало бива изолирана от готвената
общонационална акция. Активистите от четвъртият революционен
окръг, с център Пловдив, успяват да възстановят голяма част от
комитетите, които Левски е създавал в името на общото въстание.
Също така са създадени институти- прототип на бъдещата власт в
държавата- Парламент, Привременно правителство, въстаническа
армия с командири и тайна полиция. В местноста Оборище между
14 и 16 април бива проведено Народно събрание. Там се стичат
делегати от 65 селища, които имат за задача да изберат комисия,
която ще подготви устав и план за въстанието. Тогава е определена