36.ПОВЕДЕНИЕ-СЪЩНОСТ,ВИДОВЕ,ДВИГАТЕЛИ

Поведението е съвкупност от действия,които живия организъм извършва с цел да постигне оптимална 
приспособеност към средата.Т.е.начина на отношение на човек към заобикалящия го свят и 
хора.Поведението се изучава от соц.психология с цел да се изучи човешкото поведение,като се акцентира 
в/у това как мислят и как общуват хората.
Действието  е движение към определена цел.Адаптацията е приспособяване и стремеж за постигане на 
равновесие със средата.Това равновесие обаче е временно тъй като и средата и организма търпят промени.
Хората оценяват приемливостта на даден тип поведение въз основа на социални норми,които регулират 
поведението,упражнявайки по този начин социален контрол.
Дейността е основната единица на поведението.Тя осъществява многообразни жизнени функции на 
организма и всички взаимоотношения със заобикалящата го среда.
Разграничават се 4 вида поведение
-мотивиращо – в променящата се външна и вътрешна среда възникват определени потребности на 
организма.Тези потребности предизвикват възбуда – мотивационна.Тази възбуда е източник на последващо 
действие за задоволяване на потребностите.Във всеки един момент от живота си човек изпитва определени 
нужди,които го подтикват към действия.Тези нужди психологията нарича потребности.
Съществуват различни класификации на потребностите но една от най-популярните е на Маслоу.Тя 
обединява най-важните и основни човешки потребности в една йерархия подредени по приоритет.Всяка 
една по-висша потребност се появява и актуализира след задоволяване на потребности от по-нисш ранг.
Мотивацията е това което предизвиква движение т.е.потребността и възникналата мотивационна възбуда.
Поведението минава през различни нива за достигане на целта.След постигане на целта започва 
консумативно поведение и мотивационната възбуда угасва.
-инстинктивно –Инстикта е вътрешна подбуда за действие/неосъзната/.Той тласка човека или животното 
към задоволяване на потребностите.Имаме два основни инстинкта:
1.за себесъхранение- нагоните които го обслужват са глад,жажда и др.
2.за създаване и отглеждане на поколение.-сексуален нагон
-заучено поведение –то не е наследствено,а е индивидуално,променящо се.Този вид поведение се запазва 
при определени условия в които е имало приспособителен резултат 
-осъзнато –с узряването на индивида неговото поведение става все по осъзнато.Тук човек сам подрежда 
своите приоритети.Изпълнението на желания и избор на действия за постигането им зависят от собствена 
,свободна воля.
-автоматизирано-след като дадено действие/я/ станат усвоени и здраво фиксирани те се включват в нашия 
динамичен стереотип.Първично повтаряната дейност става автоматична.Така могат да се вършат 
едновременно две или повече действия.

37.ЕМОЦИОНАЛНА РЕАКТИВНОСТ.РЕФЛЕКСИЯ

Емоцията и чуствата са преживявания.Емоцията е реакция на индивида към заобикалящата го 
действителност под формата на обуктивна оцветеност на преживяното.Емоцията е положително или 
отрицателно отношение на личността към даден стимул.Тя е първичен,бърз но не много точен 
сигнал.Силата на емоциите зависи от значимостта на стимулите и индивидуалността на човек.Емоциите 
могат да са слаби,силни,умерени.
Чуството е псих.процес възникнал в резултат на отношението на човек към предмети,хора или към 
самия себе си с оглед удовлетворяване или неудовлетворяване на потребности.Чуствата са по-висши и 
по-сложни преживявания характерни само за човека.Те биват:
-стенични-страх,паника,пол.емоции
-астенични-вцепеняване,губене на ума и дума.
Според времетраенето се делят на :настроение,афект,страст.
Настроението е слабо по сила но със сравнително голяма продължителност и не винаги причината е 
известна.
Афекта е по-силно чуство,настъпва бързо,трае кратко и протича бурно.Причините които го 
предизвекват са външни – ужас,гняв,страх,радост,опастност..

Афекта дезорганизира психическия живот на човек и затруднява паметта.
Страстта е силно трайно чуство свързано със стремеж за удовлетворяване на някаква потребност.Може 
да бъде:морална,познавателна,етична,религиозна.
Рефлексията е психически процес при който човек изследва и прецинява сам себе си,своя вътрешен 
свят,собственото си познание.Рефлексията се дели на интелектуална и личностна.Личностна е  умението 
да „видиш себе си от страни” и има голямо значение при оценка на собственото си здраве и на 
болестните разстройства.Проявява се в реакциите на личността при боледуване от соматични 
разстройства. 

38.СТРАХ,ТРЕВОЖНОСТ,ДЕПРЕСИЯ

Според Шипковенски страхът е емоционална реакция,която настъпва при опастност за съществуването 
на организма.
Единствено човек е способен да изпитва страх не само когато е заплашен физически,а и при загуба на 
морално-етични ценности –чест,уважение,достойнство.
Обикновенно при сигнал за застрашеност първоначалната реакция е краткотрайна/СЕПВАНЕ/.Следва 
вегетативна реакция според силата на дразнителя и реактивността на индивида.Повишава се адреналина 
в кръвта,кр.захар,учестява се дихателната и сърдечната дейност,мускултурата се напряга и пр.Чрез 
вегетативната реакция организма се подготвя за действие.При животните наблюдаваме-
застиване,бягство или нападение.За разлика от тях човек оценява ситуацията.
При различните индивиди силата на личността да овладява страха чрез:смелост и съобразителност са 
различни.Има хора които са плахи,несигурни,пасивни.
При децата – когато е по-малко неговото познание за света е оскъдно.След определена възраст то 
попълва празнотите от знания с фантазии.В ранна възраст реакциите на страха са предимно със силата и 
внезапността на дразнителя,а не с неговата реална същност.
Патологични страхове/фобии/ - Фобията е силен неовладян страх от даден обект или ситуация,които 
обаче не са носители на реална заплаха и човек осъзнава че страхът му е необоснован.Често фобиите 
възникват още от детството.Когато страхът се провокира от даден предмет или явление човек намира 
спасение като го избягва.
Има фобии които пречат на социалното функциониране.
Тревожност – Тя е една от механизмите сигнализиращи за необходимостта от подготовка на организма 
да реагира при ситуация изискваща псих.и физ.напрежение.
Хората се различават по своята готовност да изпадат в състояние на тревожност.Нормална тревожност 
имаме например преди спортно състезание.Тя е нормална защото се свързва с желанието за успех.
Патологична тревожност – пациента изпитва непрекъсната,безповодна,неопределена 
тревожност.Съзнанието му е завладяно от тревожно очакване и лоши предчуствия.
Паническо разстройство – характеризира се със спонтанно възникващи и повтарящи се пристъпи на 
паника –тревожност нарастваща до ужас.Съпровожда се от сърцебиене,задушаване,болки в 
гърдите,световъртеж и т.н.Пристъпите са кратки до няколко минути.После настъпва успокоуние но 
често пациента очаква с тревога следващото повторение.Това също нарушава нормалното му 
соц.функциониране.
Хипохондрични изживявания – синдром който може да съпътства различни 
псих.разстройства.Напр.пациента преживява че страда от болест която всъщност не съществува.Това са 
пациенти които със заблуждаващи и променящи оплаквания заемат голяма част от времето на 
мед.персонал.Настояват за преледи,изследвания,съмняват се в резултатите,искат да ги повторят,чустват 
се пренебрегнати.
Депресия – Едно от най-честите проявления на псих.разстройство.Депресивни състояния настъпили 
като реакция от неблагоприятни житейски събития не винаги трябва да се квалифицират като 
болест.Една голяма депресия има диагностични критерии:
-подтистнатост на настроението-тъга,плач
-намален интерес към развлечения
-загуба на апетит и тегло
-безсъние или сънливост

-чувство на умора
-чувство на вина и малоценност
-забавени мисли
-суицидни мисли
Депресивните епизоди могат да се повтарят през различни периоди със светли периоди помежду им.

39.ТЕМПЕРАМЕНТ,ХАРАКТЕР,ЛИЧНОСТ

Личността се изучава от много науки затова е трудно да се даде точно и изчерпателно определение.В 
съвременната психология личността се дефинира като динамична организация на основни физични и 
психични особености на индивида които определят нейната насоченост и реактивност в условията на 
соц.взаимодействия.Личността е носител на съзнанието.
Човек не се ражда личност.Той   е личност когато достигне определено ниво на развитие.И това зависи от 
обществените условия на живот.Личността се променя под влияние както на външни условия така и на 
вътрешни закономерности.
Всяка личност има своя индивидуалност и всички личности имат обща структура която включва 
компонентите – темперамент и характер.
Темперамента е съвкупност от устойчиви индивидуални псих.свойства които определят динамиката на 
псих.дейност на човек.Проявяват се в три признака:
-едни и същи свойства на темперамента се проявяват по един и същи начин при различни дейности
-устойчеви и постоянни свойства на темперамента в дълъг период от време
-свойствата на темперамента са закономерно свързани пом/у си.
Характера е своеобразието на психиката и поведението на човека.
Има различни личностови типолологии.Една от най-известните е тази на З.Фройд с трите основни 
системи:ЕГО,ИД,СУПЕРЕГО.Според него цялостния облик на хората към определен тип се определя от 
секс.особености на 4 типа:
-орално-рецептивен
-анално-садистичен
-фаличен
-генитален
Според Юнг – 2 основни типа
-интравентиран – насочен върху своя вътрешен свят
-екстровертиран – обърнат към външния свят
Най-голяма популярност има типологията на Хипократ-Гален:4 типа:
-Сангвиничен – висока емоционална реактивност,бързи,подвижни,весело 
настроени,жизнерадостни.Отрицателни черти са недостатъчна устойчивост.”Пламък който бързо се 
разгаря и бързо гасне”
-Холеричен – висок енергиен заряд,бурни неудържими емоции,нетърпеливи.
-Флегматичен – трудно възбудими,бавни,инертни,постоянни,търпеливи „Огън който бавно се разгаря и 
гори дълго”
-Меланхоличен – емоционална чуствителност до изтощение,ниско ниво на 
подбуди,депресии,тревожност,пасивност,нерешителност,трудно адаптиращ.

40.СЪЗНАНИЕ.СЪЗНАВАНО И НЕСЪЗНАВАНО

М/у психолозите и философите съществуват противоречия при дефиниране на понятието съзнание. От 
псих.гледна точка това е най-висшата форма на чов.дейност,състояща се от обективно отражение на 
действителността,синтезира всички псих.процеси,способноста на човек да 
разбира/осъзнава/собственото си съществуване,да се разграничава от околния свят,да се самоопределя 
като личност.
Самопознание3то е важен елемент от съзнанието и то разграничава човек от останалите живи същества.
Неврофизиологията определя съзнанието като степен на будност даваща възможност да протичат 
останалите псих.процеси.
СЪзнавано и несъзнавано:

Фройд представя отношението съзнавано-несъзнавано чрез фигурата на айсберга.Видимите части е 
съзнаваното,потопената част – несъзнаваното.Несъзнаваното е по-голямата част от псих.дейност на 
човек.Източник на несъзнаваното според Фройд са влеченията като псих.дразнител който идва от 
вътрешността на човек.
Източник на процесите в несъзнаваното са влеченията.Влечението преследва цел – удоволствието,чрез 
отстраняване на възникнало напрежение.
Фройд въвежда разбирането за 3 псих.системи-То,Аз,Суперего.
То спада към несъзнаваното.Тук доминира първичността т.е. инстинкта.Действа на принципа да се 
задоволят нуждите веднага./При децата след първата година То става АЗ/
АЗ – съдържа части от съзнавано и несъзнавано.Търси се принципа на реалността/Около 7-та год.детето 
вече знае непозволените неща,знае кое е добро и зло/.Аз-ът е източник на съзнаваното.
Суперего – това е моралната съвест и търсена на идеала.Тук спада мотивацията,подбудите ,инстинктите.
Психоаналитичното учение на Фройд е много популярно,има много последователи но и доста критици.

41.АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА.ЗАЩИТНИ МЕХАНИЗМИ

Това е самосъзнателна представа на индивида за собствените му качества и възможности да въздейства на 
другите и заобикалящия го свят.Аз-концепцията има сложна структура.В.Мерилин разграничава 4 етапа:
1.Съзнаване на собствена тъждественост.През първата година от живота детето започва да разграничава 
себе си и собственото тяло от заобикалящия го свят.
2.Съзнанието за собственото аз се появява през 3-та година.Появява се стремеж към самостоятелност.
3.Осъзнаване на собствените псих.свойства –това става възможно в средна уч.възраст.
4.Социално-нравствена самооценка – появява се през юношеството.
В зависимост от съответствието с реалността Аз-концепцията се проявява като:
-реално Аз – показва как човек възприема своите съществуващи способности и роли и какви са те в 
действителност
-огледално Аз –показва представата на човек за това как изглежда в очите на другите,как те го възприемат 
и оценяват
-идеално Аз – какъв би желал да бъде и какъв иска да стане.
Разминаването м/у идеалното Аз и реалното Аз води до неудовлетвореност от себе си,ниско ниво на 
самочуствие,дори до депресии поради невъзможност да се достигне идеала.
Защитни механизми на Аз-а:-Това е последната част от теорията на Фройд за функционирането на 
психичното.Довършва я дъщеря му Ана Фройд.
1.Първични нарцистични защити:
-отричане – отхвърля се мъчителната реалност.Тя не се приема въпреки че е очевидна.
-примитивна идеализация – даден предмет или човек се вижда като нереалистично съвършен
-проекция – собствените негативни чуства се приписват на другите
-разцепване – външния свят се разделя на две крайности/само добри и само лоши,без средно ниво/
2.Незрели защити:-характерни за юношеската възраст
-соматизация и хипохондриаза –присъщи за повечето хора но в различна степен.Това са соматични 
оплаквания със обективен или суб.характер
-регресия – завръщане в по-ранни етапи от псих.функциониране,”вдетеняване”
-идентификация – подражание на определени успешни фигури/лидери/
-пасивна агресия – мълчаливо неподчинение
3.Невротични зашити-характеризират хора с натрапливо или търсещо внимание функциониране.
-изтласкване – дадена психотравма се подтиска при което попада в безсъзнателното но продължава да 
въздейства в/у индивида
-изолация – разделя се мисленето от афекта
-рационализация – опит де се даде разумно обяснение за всички стресогенни събития
-контролиране – изразява се в педантичен стремеж към подреденост
4.Зрели защити включват:
-хумора –смята се че това са по-зрели хора които преработват стресогенните и фрустриращи 
преживявания през хумора.

-антиципация – способността на човек да „предусеща” развитието на събитията.Също характерно за 
емоционално зряли хора.
-сублимация – превръщане на „непозволените” желания в социално приемливи действия
-алтуризъм –грижа за другия за да се преживеят неприятните импулси.

42.ОБЩУВАНЕ-КОМУНИКАЦИЯ И ИНТЕРАКЦИЯ.ВЕРБАЛНА И НЕВЕРБАЛНА

Общуването и взаимодействието с другите са условие за биологично оцеляване,личностно развитие и 
соц.себереализация.
Комуникацията е процес при който се изпращат сигнали,съдържащи информация от едно лице към 
друго.Процеса никога не е еднопосочен,а винаги протича кръгово т.е. получателя на информация 
отговаря и изпраща обратна информация за полученото послание.
Основни елементи на простия комуникационен акт са:
-изпращач на инфо
-послание
-получател
Канали на комуникацията – това са всички сетива чрез които постъпват сигнали от заобикалящата ни 
среда в нашето съзнание.
Контекста- е средата в която протича комуникацията.Може да е обичайна  или притесняваща,което 
оказва влияние.
Обратна връзка – отговора който изпращача получава показва доколка комуникацията е успешна,дали е 
правилно разбрана.
Ефекта от комуникация може да се отнася до различни сфери – емоционална,мисловна,физическа или 
всички заедно.
КОМУНИКАЦИЯТА МОЖЕ ДА Е ВЕРБАЛНА/СЛОВЕСТНА/ И НЕВЕРБАЛНА.
Вербална – Колкото и да са удобни словата не винаги формулират информацията която искама да 
предадем и не винаги се разбира еднакво от получателя.Смисловото съдържание на думите се променя 
във времето.Смисълът който влагат участниците зависи от контекста,културата,опита,професията и 
емоц.стойност и пр.
Понякога са стига до размиване и хората мислят че са разбрани,а всъщност не са.
Невербална комуникация/езика на тялото/
Посланията се предават чрез мимики,жестове,поза,интонация и пр.Те също говорят стига да умеем да ги 
разчитаме правилно.
Приема се че словестните сигнали предават съдържанието,а не словестните отношения към предаваната 
и приеманата информация и към лицето.
И двата вида комуникация може да е неясна и да се разбира и приема различно.
Отношението към този с когото комуникираме се предава и чрез дестинация помежду им.О до 50см-
интимна,от 0,5-2м – лична,от 2- 6м –социална,над 6м-публична.
За да се разчитат точно невербалните сигнали трябва да се изработи достатъчна наблюдателност,която 
да обхваща всички движения и действия на този с когото се комуникира.
При правилно протичащо,добронамерено и откровенно общуване вербалните и невербалните послания 
съвпадат и взаимно се допълват. 

43.ТЕОРИЯ ЗА СИСТЕМИТЕ.ЧОВЕШКИТЕ ГРУПИ КАТО СИСТЕМИ.ВИДОВЕ ГРУПИ

Понятието система – цяло съставено от части.Изучаването на процесите в малка група започва през 60-те 
год.на миналия век в САЩ,с намерение да се постигне добър групов климат което води од подобряване на 
производството и качеството.