След византийското завладяване през 1018г., Българската държава престава да съществува за близо два века. Земите й 
са включени в съществуващата в империята военно-темна административна организация. В района между Охрид и 
Средец е оформена тема България, като символ на последните български владения. Между Дунав и Стара планина е 
обособена тема Паристрион. В най-северозападните части, включващи Белград, Браничево и Срем, е темата на 
Придунавските градове. Земите южно от Стара планина са организирани в духа на обичайната византийска военно-
административна система.

С падането под византийска власт загубва своята независимост и българската църква. Обособена е само Охридска 
архиепископия, а останалите райони в църковно отношение са подчинени изцяло на Константинополската 
патриаршия.

До края на управлението си Василий II (976-1025) не въвежда промени в данъчната система. След смъртта му започва 
налагането на паричните данъци, характерни за Византия. Това е посрещнато с неодобрение от българския народ, 
защото паричният обмен не е добре развит, както е в останалите предели на империята. Освен това византийските 
чиновници, макар да събират същите по вид данъци, произволно увеличават техния размер за българското население. 
Положението на българския народ се влошава допълнително както от нападенията на варварите в земите между 
Дунав и Стара планина, така и от опустошителните действия на минаващите през балканските земи участници в 
кръстоносните походи (1095/6; 1147).

В края на XII в., в Западна Европа, започва подготовката на нов, Трети кръстоносен поход с участието на Фридрих I 
Барбароса, Ричард III Лъвското сърце и Филип II Август. Най-нетърпеливите от участниците се отправят към 
Балканите през 1183 г.: това са норманите на Филип II.

Преди идването на кръстоносците положението във Византия е нестабилно. При управлението на последния 
представител от династията на Комнините - Андрорик I (1183-1185) започва силен военен натиск върху империята.

През 1183 г. от северозапад нахлуват маджарите в съюз със сръбския жупан Стефан Неман, който отказва да се 
признае за васал на византийския император. Те нападат Ниш, а в последствие достигат до Средец. Две години по-
късно (1185 г.) норманите, под командването на Вилхелм, дебаркират в Драч и успяват да превземат Солун, който е 
жестоко разграбен, а голяма част от населението му е избито. След разорението на Солун, норманите се насочват към 
Константинопол. Това принуждава императорът да изпрати срещу тях опитния военачалник Алексий Врана, който 
успява да неутрализира норманската заплаха.

Междувременно след близо 100-годишно управление, в резултат на дворцов преврат, династията на Комнините 
(1081-1185) е сменена от тази на Ангелите. Новият император Исак II Ангел (1185-1195), силно подвластен на 
поземлената аристокрация, си присвоява победата над норманите, с което спечелва недоверието на Алексий Врана. 
Отношенията с маджарите са скрепени чрез династически брак между Исак Ангел и малолетната дъщеря на 
маджарския крал Бела III - Маргарита. Във връзка със сватбените тържества е събран допълнителен натурален данък, 
засягащ скотовъдците. Според думите на Георги Акрополит, този данък облагал предимно пастирското население, 
живеещо главно по старопланинските склонове т.е. българи и власи. Това предизвиква широко народно недоволство, 
оглавено от търновските боляри - братята Теодор и Асен-Белгун.

Тези събития не са единствената причина, поради която Византия отслабва позициите си в тема Паристрион. Много 
преди нашествието на норманите през 1185 империята загубва контрол над обширната област между Дунав и Стара 
планина. Това се дължи не само на феодалния процес, довел до формирането на местна българо-куманска 
аристокрация, но и на невъзможността Византия да осигури на населението военна защита. То е принудено да се 
предпазва само от връхлитащите от североизток варвари, което от своя страна, довежда до утвърждаване на военните 
качества у българите. Посочените обстоятелства обясняват факта, че в края на XII в. центърът на съпротивата се 
премества от Македония в Мизия.

Търновските боляри следят настроенията на сънародниците си в Мизия и военните неуспехи на Византия. 
Предпоставка за започване на военни действия срещу империята са набезите на нормани и маджари, а поводът - 
допълнителния натурален данък.

Възползвайки се от засилилите се антивизантийски настроения сред българското население и нестабилното 
положение на империята, в края на лятото на 1185 г. Теодор и Асен се срещат с Исак Ангел. Асеневци се обръщат с 
молба да бъдат зачислени в редовете на византийската аристокрация, като им бъде предоставено \"едно 
малодоходно място\" в старопланинската област в прония. След грубия отказ на императора, те напускат лагера, 
заплашвайки с въстание. По този повод Никита Хониат пише, че българите станали дръзки поради 
\"непристъпността на планините\" и \"многобройните си крепости, издигнати на отвесни и отсечени 
скали\".

При завръщането си в Търново, Асеневци оглавяват въстание, вероятно през ноември 1185 г. То е обявено при 

1