Романтизмът е едно от най-значимите направления в европейската литература от 

края на 18 до средата на 19 век. Той е мщно свижение в няколко европейски страни, 
което едновременно обхваща всички сфери на социално-културното съзнание и 
променя светогледа на хората през епохата. Романтизмът е отговор на човешкият дух в 
резултат от развитието на историята. Големите обшествени сътресения като Френската 
революция, когато феодалната система напълно се разпада и последвалите събития – 
Наполеоновите войни, национакните движения за независимост, социалните 
напрежения в Европа, имат обсясняващо отношение към романтизма. Наложените от 
Класицизма и Просвещението норми, според които обществените и гражданските 
ангажименти са по-важни от личните желания, както и бунтът срещу наложения 
еснафски модел на съществуване, са предпоставки за появата на Романтизма.

Една от съществените характеристики на роматизма е категори1ното отхвърляне на 

просветителския и класицистичния рационализъм. Навсякъде романтиците скъсват с 
нормативността на класицизма : с рязкото разграни1аване на ниски и високи стилове, 
на трагично и комично; с идеала за възвишена, спокойна и благородна красота; със 
задължителния контрол на разсъдъка и здравия смисъл върху художествения образ и 
утилитаризма. Романтически е порива към освобождение от нормите на обществото, 
от враждебните сили, репресиращи човека, от социалния потисник и духовната 
принуда.

Освобождаване – това е едно от ключовите понятия за романтизма – освобождаване 

на духа и чувствата, издигане в култ на способността на човека да откликва 
емоционално на света. Стремежа за освобождение поражда такива характерни 
романтически мотиви като пътешествието, обръщането на погледа към миналото, 
култа към волния живот на “естествения човек”, незнаещата прегради, романтическа 
любов, благоразбойник – спонатанен носител на образната система.

За романтика обкръжаващата го действителност е противна, а истинският живот е 

“другаде”, в друг, нематериален свят, където “всичко е, както трябеа да бъде”. 
Действителността е пошла, а идеалът възвишен и светъл. Самочувстието на романтика 
е, че той е избран да открие този “друг свят” на идеала чрез мечтите и въобръжението. 
Бягството от действителността е съществена романтична категория.Като бягство може 
да се приеме всяко романтично настроение, всяко душевно излориане.

Романтическия герой въплъщава  много образи. Образа на скитника – онзи, който е в 

постоянно движение, несвързан с място, пространствено динамичен, е тясно свързан с 
образа на изгнаника – човекът, който е сепариран от родината, от близките, който 
броди в друг далечен свят. По този начин се представя самотата на романтическия 
герой в динамичен аспект, но тя може да се изобрази и в статичен, например в образа 
на затворника. Човека със силен порив за свобода, но с «прекършени криле». Или пък 
на монаха – доброволния затворник.

За романтиците човекът е малка вселена, микрокосмос. Дълбокият интерес към 

силните и ярки чувства. Към тайните трепети на душата, влечението към интуитивното 
– това са същностните характеристики на романтическия светоглед.