6.Психологическа характеристика на управленската дейност.Отличителни черти
на дейността на ръководителя.
Съвместната дейност се характеризира с м/уличностни взаимоотношения които могат
да бъдат съвместими и несъвместими. Значението на социалните взаимоотношения е
важен фактор за удовлетворяване на личността и е пряко свързано със здравето
професията и кариерно развитие на личността. Социалните отношения имат формален
и неформален характер. Модел на взаимоотношенията: ръководителят контактува с
външни представители, разпорежда се, оказва помощ, сътрудничи, помага, проверява и
контролира. Сътрудничеството е главно в съвместната дейност. Отношенията м/у
хората с еднакъв статус могат да се определят като сътрудничество или съперничество,
а при хората с различен статус възникват трудност-ръководител-подчинен.
Служебните отношения обединяват няколко области –комуникация, помощ,
коопериране, конфликти. Сътрудничеството е свързано с координация-
психоемоционално равнище на съвместимост и социално-психологическа
съвместимост. Хората могат да се разделят на 4 групи: сътрудници, конкуренти,
индивидуалисти и балансьори. Дейността е съществена характеристика в живота на
човека. Всички науки имащи отношение към човека разглеждат дейнстта,но водещо
място е отредено на психологията. Дейността е начин на съществуване на човека и
начин на съществуване на социалната действителност. Дейността включва няколко
момента: 1) Дейността е същност и начин на съществуване на човека. 2) Дейността е
начин общуване и съществуване на предметния свят – без него не може да се
осъществи познавателна дейност. 3) Дейността е процес и резултат, разгънат в
пространството и времето. 4) Чрез дейността на човека се формира личостта.
Основен параметър на дейността е активността, която е степен на участие на човека в
дадена дейност. Има няколко степени активност – висока, ниска, отрицателна и
пасивна. Активността е характеристика на личността.
Дейността е форма на взаимодействие на човека с обкръжаващата го среда, при което
той изразява своето активно отношение. Изходните моменти при анализа на дейността
са: 1) Деиностна категория. 2) Дейност на отделните личности и индивиди, който
ръководим. 3) Всяка дейност се направлява от определен мотив. Дейност без мотив
няма. Мотивите могат да са определени потребности,но те освен че подбуждат се и
произвеждат от дейността. 4) Дейността на човека за разлика от животните е
целенасочена, съзнателна и активна. 5) Човешкия индивид се формира и развива като
личност в процеса на дейността в която участва. 6) Човешката дейност се осъществява
винаги в определена система от отношения на човека с др. хора, организации, групи и
др. „ Дейността „ в психологията е специален термин, специфичен за човека тип
поведение,отличаващ го от този на животните, чието съдържание се определя от
потребностите в ролята на стимул и после мотив, така и от обществените условия,
натрупаничя опит и др. Имаме две основни форми на дейността: 1) външно - поведение
и 2) вътрешна – психическата дейност, собствената или идеална. Дейността се явява
субект и обект на категория субект- дейност- обект. Връзката м/у субекта и обекта се
осъществявя от съзнанието на човека, появява се като образ от външния свят.
Характера на дейността спрямо обекта – материален характер, оръдие на дейността,
операционен характер, съзидателен характер, социален х-тер, исторически.
Характеристиката на дейността спрямо субекта – отражателен х-тер, чувствен,
емоционален и познавателен х-тер; мотивационен, волеви, формиращ: х-тер на
общуване.
Структура на дейността: Елементарната единица на мотивационната дейност е
действие. Действията имат 2 компонента познавателен и изпълнителски. Действията са
процесите подчиняващи се на съзнателната цел и елементите на изпълнение и