1. СЪЩНОСТ НА ПРОГНОЗИРАНЕТО. ВИДОВЕ ПРОГНОЗИ
Необходимостта от прогнозиране и планиране произтича от системния характер на
стопанството и неговите елементи, от непрекъснато нарастващата сложност на
икономическите системи,1 както и от нарастващите проблеми, които те трябва да
разрешават в своето бъдещо развитие в една непрекъснато изменяща се
обкържаваща среда.
Прогнозирането е обосновано предвиждане на възможните варианти за развитие в
дадена област и вероятността те да се реализират. 2
Посоченото определение, което приемаме за работно, съдържа в себе си три основни
изисквания:
Първо, обоснованост на предвиждането. Вземането на управленски решения, вкл. и
планови се осъществява често на основата на прогнози. Надежността на
управленските решения в голяма степен ще зависи от това доколко обосновани са
предвижданията за процесите, които ще протичат в бъдеще.
1. Определение за система. Всички обекти, за които са изпълнени както необходимото
условие – наличие на елементи, така и достатъчното условие – наличие на отношения
на обуславяне между тези елементи, се дефинират като система..
Вж. В. Манов,Понятие за система, системен подход в Прогнозиране и планиране;
развитието и функционирането на икономическите системи, Университетско
издателство ”Стопанство”, С., 2001г. стр. 26-31; 53-55.
.
2. Н. Найденов, Прогнозиране и планиране, Университетско издателство ”Стопанство”,
С., 2002, стр..3
За да бъде постиганата по-висока степен на обосновка на прогнозните предвиждания
при разработката на прогнози могат да се използват, както резултати от извършени
проучвания, анализи, оценки и други разработки, така и експертни мнения на
специалисти, участващи в процеса на разработване на прогнозата.
Второ изискване е свързано с вариантостта. При разработката на прогнози е
необходимо да се разкрият, да се очертаят възможните варианти за развитие в
съответната област. В някои случаи вариантите могат да бъдат само два – да се случи
събитието или да не се случи. В други ситуации възможните варианти за развитие
могат да бъдат много на брой, което на практика прави невъзможно и
нецелесъобразно всички варианти да бъдат обхванати и характеризирани
изчерпателно. Поради тази причина е необходимо при подготовката на прогнозата
вниманието да се концентрира върху основните варианти на развитие в съответната
област и те бъдат в основата на разработваната прогноза. При определянето на кои
варианти са основни се отчита спецификата на прогнозираните процеси,
предназначението на прогнозите и др. фактори. Прогнозите твърде често се
разработват в три основни варианта, отговарящи на три хипотези: оптимистичен;
реалистичен, песимистичен.
Трето, необходимо е разработените варианти на прогнозата да бъдат оценени. И по-
конкретно да бъде оценена степента на вероятност събитието да се случи, да се оцени
вероятността за реализация на отделните варианти за развитие. Един от начините да
се оцени степента на вероятност е като висока, средна, ниска. Възможно е при
оценката на вариантите за развитие е да бъдат използвани проценти или
коефициенти. В този случай въз основа на формираните варианти и на процентите
(съответно коефициентите), характеризиращи вероятността за тяхната реализация,
могат да се разработят осреднени прогнозни показатели за даден процес или явление.
Основното предназначение на прогнозирането е да намалява степента на
неопредeленост на икономическите системи. То е оправдано само ако намалява
степента на неопределеност в сравнение с нейното равнище до момента на
съставянето на прогнозата. Ако едновременно се разработват две прогнози в
съответна област със един и същи обект и хоризонт, по полезна при други равни
условия ще бъде тази от тях, която намалява в по-голяма степен неопределеността.
Когато се оценява ефективността от разработката на прогнози , намаляващи в
различна степен неопределеността трябва да се вземат предвид, както разликите в
очакваните подобрения на резултатите от намалената в различна степен
неопределеност, така и разликите в размера на разходите за съставянето на всяка
една прогноза.
Обект на прогнозиране са външните за една икономическа система процеси, върху
които тя не може да оказва решаващо въздействие. Обратно, това са процесите и
явленията, които имат силно въздействие върху съответната система. Прогнозирането
очертава контурите на средата, в която ще бъде принудена да функционира
съответната икономическа система. Чрез прогнозирането се изследват процесите в
политическото, икономическото, социалното, екологическото и технологическото
обкържение на съответната система.
Видове прогнози
Прогнозите могат да бъдат класифицирани по различен начин, в зависимост от
използваните критерии. Съществуват множество класификации на прогнозите, от
които ще посочим само най-важните от тях:
По времевия хоризонт, за които те се разработват прогнозите биват:
• дългосрочни – обикновено над 5-10 години. Те имат основно значение при вземането
на решения за изграждане на големи инфраструктурни обекти, индустриални обекти,
строителство на електроцентрали и др.
• средносрочни – разработват се като правило за период от 2 до 5 години. Използват
се при вземане на инвестиционни решения, свързани с модернизация и разширяване
на съществуващи или изграждане на нови предприятия, за разработка на нови или
усъвършенстване на съществуващи продукти;
• краткосрочни – до една година. намират приложение при определяне обема на
продажбите, осигуряване на необходимите материални и финансови ресурси и др.
По обхват – в зависимост от техния „пространствен „обхват прогнозите биват:
• глобални – прогнози за развитието на определени процеси в света, например
прогнози в областта на околната среда; населението и др.;
• международни – прогнози, разработвани за процеси и явления протичащи в отделни
географски региони, икономически съюзи;
• национални – разкриват бъдещето състояние на определени явления и процеси в
границите на страната. Например, макроикономическите прогнози и др.
• регионални (териториални) – те обхващат прогнозите за развитието на икономически
регион, индустриални, туристически, аграрни и др; териториално-административни
единици и др.
По предмет- в зависимост от сферата, за която се
отнасят прогнозите могат да бъдат:
• демографски – обхващат прогнозирането на раждаемостта,
определя и общия смъртността, прираста на населението. на тази основа се брой на
населението, в т.ч. по пол, възраст и др. характеристики; прогнози за тенденциите в
изменението на професионално-квалификационна и образователна структура на
заетите – какви нови професии се появяват, какви професии ще са нужни и ще
преобладават в бъдеще и др.
• икономически – прогнози за тенденциите в развитието на
световната икономика по отношение на икономическия цикъл; за промяна в секторната
и отрасловата структура; прогнози за тенденциите в развитието на пазарите (стокови,
капиталови, на ценни книжа, валутни и т.н.); цените и ценовите съотношения за
различните стокови групи на различните пазари – например промените в
съотношението между цени на суровините и цени на индустриалните продукти;
макроикономически прогнози (прогнозират се множество макроикономическите
показатели – динамика и обем и структура на БВП; внос, износ и др);
• технически – прогнози за научно-технически открития,
тенденциите в развитието на технологическите цикли, създаване на нови технологии,
продукти и др.;
• екологически – прогнози за изменения в климата; за изменения
в характеристиките на компонентите на природната среда -почвата, води, въздух, гори
и др.;
• други прогнози – в сферата на образованието, здравеопазването, социална и
културна сфера и др.
Този тип прогнози имат най-голямо значение в процеса на планиране. Прогнозирането
очертава контурите на средата, в която ще бъде принудена да функционира
съответната икономическа система. Чрез прогнозирането се изследват процесите в
политическото, икономическото, социалното, екологическото и технологическото
обкържение на съответната система. И по-точно изследва се отражението на тези
процеси върху съответната икономическа система и от към създаване на
допълнителни благоприятни възможности за нейното функциониране и развитие, и от
към допълнителни проблеми пред това развитие.
Въз основа на резултатите от прогнозирането за най-вероятната среда, в която ще
бъде принудена да функционира съответната система в бъдеще, от една страна, и въз
основа на изследването върху вътрешното състояние на съответната система, от
друга – чрез планирането се извеждат и целите на бъдещото развитие на тази
система, и ограниченията, при които ще бъдат постигнати тези цели.
2. ПЛАНИРАНЕ – СЪЩНОСТ И ПРИНЦИПИ
Съществуват редица определения за планирането, които акцентират на различни
негови характеристики и особености. Ще посочим само две от тях.
Планирането може да бъде дефинирано като систематичен и продължителен процес
за изясняване на развитието на дадена система в бъдеще, който обхваща: анализ на
състоянието и тенденциите на развитие на външната среда на системата, комплексна
оценка на нейните ресурси и възможности, формулиране на целите на системата и
определяне на пътищата за тяхното постигане, създаване на предпоставки за
реализация на предвижданото развитие и контрол за постигнатите резултати.1
Според проф. В. Манов „Всяка съзнателна човешка дейност, свързана с определяне
на цели, които трябва да бъдат постигнати в бъдеще, с изясняване и определяне на
необходимите за постигането на тези цели ресурси и мероприятия, с координиране по
място и време на необходимите дейности (мероприятия) и ресурси (съгласно
изискванията на технологията за постигане на всяка една цел) представлява процес на
планиране – независимо от това дали този процес е облечен в съответната му форма,
или не намира изрично писмен вид….. Казано иначе, всеки процес на вземане на
решение и неговата обосновка се дефинира като процес на планиране.
Планирането в явен вид, форма като процес се обособява, когато системите, с които
оперира или които създава човекът, стигат до определен праг на сложност.” 2
В това определение се съдържат четири основни елемента, които характеризират
планирането като процес:
• определяне на целите, които дадена икономическа система
иска да постигне в своето бъдещо развитие:
• идентифициране на необходимите и достатъчни ресурси от
всякакъв вид (материални, човешки, финансови, технически) за реализацията на
целите;
• извеждане на необходимите мероприятия и действия
(икономически, социални, технико-технологически, психологически и т.н.) за
постигането на целите;
• координация по място и време между необходимите ресурси
и мероприятия и действия съобразно изискванията и технологията за постигането на
всяка една цел.
Следователно, за да бъде осъществен процес на планиране, независимо на какво
равнище на управление – национално, регионално, фирмено - трябва да са налице
тези четири основни елемента. Това определение за плановия процес приемаме за
работно и то е изходната основа и призма, през която са разработени следващите
теми в предлагания учебник.
1.Цит. по Н. Найденов, Прогнозиране и планиране, Университетско издателство
”Стопанство”, С., 2002, стр.28
2.В. Манов, Прогнозиране и планиране; развитието и функционирането на
икономическите системи, Университетско издателство ”Стопанство”, С., 2001г. стр. 23
Обект на планиране, на координация са онези процеси и явления, които са под
контрола на съответната управляваща система. Това са преди всичко вътрешните за
съответната управлявана система процеси. В тези предели – пише Акофф - в които
управляващият една система може да контролира нейното бъдеще, не си заслужава
да се занимава с неговото предсказване1.
1Вж. Акофф, Р., Планировония будущего корпорации, перев. с англ., изд. Прогрес, М.,
1985, с.28
Какъв е практическият смисъл на разграничаването между прогнозиране и
планиране?
При прогнозата става въпрос за една специфична задача – да бъде опознато
бъдещото състояние на един обективен процес; докато при планирането
(програмирането) става въпрос за друга специфична задача – да бъде определено
бъдещето на една система при така опознатото състояние на обективните процеси,
които формират средата (обкържението), в което ще протече бъдещото
функциониране и развитие на съответната система. А да бъде определено това
бъдеще на системата означава да бъде формулирана целта на бъдещото развитие на
системата. На второ място това означава да бъдат изведени необходимите действия
на системата и необходимите ресурси за тези действия , чрез които се постига целта.
И така, разграничаването между обекта на прогнозиране и на планиране се явява един
от базисните методологически проблеми на модерното управление. Там, където става
дума за прогнозиране, човекът има пред себе си обективен процес. И ако към този
процес той (човекът) приложи методи на планиране, т.е. ако той схване процеса като
система от показатели, които ще характеризират неговата непосредствена дейност,
ще внесе в планирането волунтаризъм. Ако пред човека стоят величини, които по своя
характер влизат в кръга на неговите действия, а се задоволи с прогнозиране, той ще
се обрече на пасивност. Да бъдат избягвани, както волунтаризмът, така и пасивността
(самотекът) е от особено значение за качеството на планирането и управлението на
една система.
Именно в това се заключава смисълът на коректното разграничение между
прогнозиране и планиране. Става дума за правилната постановка на въпроса за
едните и другите задачи. Това, което по своята природа се поддава само на
прогнозиране, трябва да бъде само предмет на прогнозиране. И това, което по своята
природа се поддава на планиране(програмиране), т.е. на съгласувана система от
действия на човека, трябва да бъде предмет на планиране.
Относно критерия за разграничаването между прогнозиране и планиране.
Както се вижда разграничението между прогнозиране и планиране съдържа в себе си
една особена относителност в смисъл, че то зависи от субекта на предвиждането и на
действието. Необходимо е специално акцентиране на това обстоятелство, защото е от
голямо значение не само теоретически, но практически.
Въз основа на прогнозите за числените значения на тези обективни, външни за
системата фактори, тя (системата) определя целта на своята бъдеща дейност,
извежда необходимите мероприятия, действия и ресурси за постигането на тази цел и
ги координира по място и време. Казано иначе системата разработва своя план,
своята програма за бъдещи действия и
поведение.
Прогнозирането и планирането си менят отношението едно към друго – в зависимост
от структурата на системата, за която се отнасят.
-----
Източник: Адаптирано по В.Манов, Прогнозиране и планиране, развитието и
функционирането на икономическите системи, Университетско издателство, С., 2001 г.,
стр. 78-84
Планирането е свързано с определени предпоставки и се отличава с редица
особености:
а)
Осъществяването на процес на планиране от дадена система означава, че тя
приема за възможно да определя в една или друга степен своето бъдещо развитие. А
да определи своето развитие в бъдеще означава тя да разработи системата от цели,
които иска да постигне в бъдеще. На второ място, това означава да изведе
необходимите действия и необходимите ресурси за тези действия, чрез които да
постигне целта. И на трето, да координира по място и време необходимите дейности и
ресурси съобразно изискванията и технологията за постигането на всяка една цел.
б)
Планирането формира, създава бъдещето развитие на дадена икономическа
системата и това определя неговото основополагащо, възловото място в системата за
управление.
Прогнозирането и планирането стоят в основата на формирането на управленските
решения за една икономическа система, на определянето на целите на нейното
развитие и на необходимите ресурси и дейности за постигането на цели на развитие.
Казано иначе, прогнозирането и планирането формират базата на управлението в
широкия смисъл на думата. Освен това прогнозирането и планирането създават
базата на управлението в тесния смисъл на думата. Въз основа на резултатите от
прогнозирането и планирането се организира всестранната дейност на съответната
система и се изгражда необходимата система на контрол по изпълнението на задачите
и постигането на целите на бъдещото й развитие.
В процеса на разработката на плана на дадена система се вземат множество решения.
Но плановите решения, които са част от всички управленски решения на съответната
система, се отличават с известни особености.Това са решения, които се отнасят до по-
близкото или по-далечното бъдеще, но се вземат в момента на съставянето на плана.
Самите планови решения зависят от характера на проблема, продължителността на
периода, за които се отнасят, стабилността на външната среда, наличната
информация. Плановите решения поради неопределеността на бъдещето зависят в
твърде висока степен от експертните и други качества на лицата, които поотделно или
като колективен орган вземат решенията, както и от степента, в която те се основата
на анализи, експерименти или интуиция.
в)
Планирането, както и прогнозирането, предполага предвиждане на развитието в
бъдеще, но не се ограничава само с него. С прогнозирането се опознава, предвижда
бъдещото състояние на даден обективен процес, докато с планирането в най-широк
смисъл на този термин, се разработва система от мероприятия с оглед постигане на
едни или други цели, при съобразяване с едни или други обективни, независещи от
субекта закономерности. Предвиждането е необходима предпоставка за разкриване на
възможните варианти за развитието на системата в перспектива и за избора на най-
подходящия от тях. За разлика от прогнозирането планирането предполага и
целенасочени усилия за използване на всички възможности и за създаване на
необходимите предпоставки за концентриране на целия потенциал на системата за
реализация на избрания вариант на развитие и постигане на поставените цели.
г)
Планирането играе важна роля за постигането на съответствие между факторите от
вътрешната и външната среда на системата.От постигането на това съответствие в
много голяма степен зависи нейното успешно развитие. Действително успешното
развитие на системата предполага да се установи и поддържа съответствие между
двете групи фактори не само на етапа на съставянето на плана, но и процеса на
неговото изпълнение.
Постигането и поддържането на съответствие между факторите от вътрешната и
външната среда на система са изключително трудни поради непрекъснатото
изменение в условията на нейното развитие. Поради тази причина проблемът
вътрешна среда на съответната система - външна, обкържаващата среда е безкрайно
важен за формирането на стратегическото бъдеще на съответната система.
Определящо и много важно е да се знае проявлението на външна среда и начина на
нейното въздействие върху съответната стопанска система. Практиката и
теоретическият анализ показват, че измененията във външната (обкържаващата) за
една стопанска система среда въздействат върху съответната система в две насоки.
Веднъж измененията във външната среда (икономическа, политическа,
технологическа, социална и екологическа) могат да създават допълнителни
благоприятни възможности за развитието на съответната стопанска система, но те
могат да предизвикат и допълнително заплахи, трудности, опасности и проблеми за
съответната система. Това изисква планирането да бъде гъвкаво, планът
своевременно да се актуализира и уточнява, за да подпомага бързото и адекватното
адаптиране на системата към изменящата се външна среда. Планът трябва да
способства за адаптиране на системата не само към настъпилите изменения в
условията на нейното развитие. Той трябва да създава предпоставки за бързото и
адекватното й приспособяване към очакваните изменения в условията на плановия
период.
д)
Планирането е важно средство за намаляване на риска в развитието на системата.
Действително планирането не елиминира риска, не го отстранява изцяло, но то
позволява да се предвиди и характеризира риска, да се разкрие неговата същност.
Формулата ”рискувай и ще спечелиш” е крайно некоректна. Рискуването не трябва да
се превръща в самоцел. Когато има риск, системата трябва да знае как да борави, как
да се предпази от този риск. По-конкретно в процеса на планирането тя трябва да
оцени: размерът на риска, вероятността за настъпване на рисковото събитие и, което е
особено важно, способността на съответната система да понесе последиците при
евентуално настъпване на събитието.
Рискът се свързва с равнището на неопределеност. Всъщност рискът е опасност да не
се получи очаквания резултат от стопанската дейност, да не се възстанови вложения
капитал. Когато възниква риска в икономиката, възниква проблемът как да се намали
равнището на неопределеност. Смисълът на управлението е именно в това – да
намалява неопределеността в икономиката, а не да я увеличава. Основното средство
за намаляване на неопределеността в икономиката на национално равнище според
проф. В. Манов е разработването на национални стратегии за развитие – глобална и
функционални, а също така – формирането на икономическа политика, която води до
реализация на стратегиите. 1
е)
Планирането е непрекъснат процес, а не еднократен акт. То е систематичен и
продължителен процес на изясняване на развитието на дадена система. В рамките на
този процес на определен етап от работата се съставя цялостен план на системата.
Съставянето на цялостен планов документ изисква да се съгласуват разработките за
отделните дейности, да се получи цялостна представа за бъдещето развитие на
системата. Поради това подготовката на обобщаващ планов документ допринася за
засилването на координацията, сътрудничеството и дисциплината в работата на
отделните експерти и звена, за правилното ранжиране на целите и приоритетите, за
по-доброто разпределение на ресурсите и съгласуване на отделните разработки.
Освен това планът става достояние на всички звена и експерти и служи като база за
насочване и организиране на тяхната дейност за постигане на целите на системата.
Поради тези и редица други основания разработката на обобщаващ планов документ е
важен етап в плановия процес.
Независимо от посочената роля на плана по-важен са системата е процесът на
планирането в сравнение са подготовката и оформянето на самия план. Това се дължи
преди всичко на обстоятелството, че в обобщаващия планов документ се отразяват
представите, оценките и очакванията за развитието на системата в бъдеще, които
експертите и ръководителите имат към момента на неговото съставяне. В процеса на
развитието на системата условията се изменят, като тези изменения могат
а се отклоняват по-вече или по-малко от представите за тях на експертите и
ръководителите в момента на съставянето на плана. Поради това и значението на
плана за насочване на дейността на системата по-бързо или по-бавно намалява.
Докато планът отразява представите на експертите и ръководителите за развитието на
системата само в момента на неговото съставяне, процесът на планиране създава
предпоставки системата непрекъснато да следи какви възможности, ограничения и
проблеми се очертават в бъдещето и развитие. Планирането способства системата
своевременно да разкрива и използва възникващите възможности, както и да избягва
и преодолява очертаващите се опасности в перспектива.
В резултат от това непрекъснатият характер на процеса на планирането дава
възможност при съществени изменения в условията на развитието приетият план да
се актуализира, а при дълбоки изменения на външната и вътрешната среда на
системата, ако е необходимо – да се разработи и нов план.
1.В. Манов, Прогнозиране и планиране; развитието и функционирането на
икономическите системи, Университетско издателство ”Стопанство”, С., 2001г. стр. 126
И този процес е по-важен от самия резултат, до който довежда. Учудващо еднаква
оценка за това дават две коренно различни личности. „Планът е нищо, планирането е
всичко” – Айзенхауер. А Харвей внушава „осъзнай, че планът не е края. Сам по себе си
той е пътеводител към края”. За съответната система по-важен е процесът на
планиране в сравнение с плана, защото в него и чрез него се проверяват хипотези,
изследват се и се сравняват алтернативи, търсят се бъдещите последици от едни или
други днешни решения, извеждат се необходимите промени в предпоставките. С тази
итеративна процедура се преодолява вредната практика първо да се действа, а после
да се мисли. (151)
Принципи на планирането
Процесът на планирането се осъществява в съответствие с определени принципи:
холизъм, оптималност, непрекъснатост, участие.*
Р. Акофф счита, че ориентираното към целите фирмено планиране се базира на три
основни принципа: холизъм, непрекъснатост, участие,
вж. Акофф, Р. Планирование будущего корпорации, Прогрес, м., 1985, с.100
Прилагането на тези принципи при планирането в различните сфери, дейности и
равнища на управление се отличава със съществени особености.
Прилагането на принципа на холизма изисква подчиняване на частите на цялото.(**
Това изискване произтича и от прилагането на системния подход в планирането.) Това
означава, че трябва да бъде постигната съгласуваност на плановите разработки на
различните нива, равнища на планиране. В този процес на съгласуване определящо
значение има постигането на целите и насоките на развитие на системата като цяло.
На ниво ЕС това означава, че страните-членки със своите стратегически национални и
оперативни документи (ОП) трябва да допринасят за реализирането на целите и
приоритетите за развитие на ЕС (тези въпроси са разгледани в тема втора).
На национално равнище прилагането на принципа на холизма означава, че отделните
раздели на плана, отразяващи развитието на различните сфери, отрасли и регионални
единици, трябва да са съгласувани помежду си. При това съгласуване развитието на
отделните сфери, отрасли и единици трябва да са съобразени с общонационалните
цели.
При планиране на регионалното развитие прилагането на този принцип се
осъществява на различните пространствени равнища на управление (планиране на
регионалното развитие на национално ниво, по райони ниво 2, по области и общини) ,
както и на едно и също териториално ниво (вж. тема трета).
На равнище стопанска организация прилагането на принципа на холизма също
означава съгласуваност по хоризонтала (например между различните функционални
раздели на фирмения план) и по вертикала (между плановете на поделенията и
общофирмените планове). При тази съгласуваност определящо значение имат
общофирмените цели и стратегии.
Прилагането на принципа на холизма в плановата дейност трябва да отчита
обстоятелството, че обект на планиране са икономическите и социалните системи.
Тези системи включват групи от хора, всяка от които има свои интереси. Поради това
при прилагането на принципа на холизма, т.е. при подчинение на частта на цялото, е
необходимо в достатъчна степен и балансирано в целите на цялото да са отразени
интересите на групите от хора в съставящите го части.
Приложението на принципа на оптималност означава от всички възможни варианти на
развитие в дадена област да се избере този, който в най-висока степен осигурява
постигането на поставените цели. Изборът на оптимален вариант на плана предполага
да са изяснени условията на развитие, включително ограниченията по ресурсите, и да
е определен критерия за оценка на вариантите за развитие. Във връзка с това в
процеса на планирането трябва да се разкрият възможните варианти на развитие и да
се оценят по зададения критерий. Това е изключително сложна задача, както поради
огромния брой фактори и ограничителни условия, при които се осъществява
развитието на всяка система, така и поради значителната степен на неопределеност в
бъдеще. Поради това оптималният вариант на плана се определя с по-голяма или по-
малка условност. Това важи с особена сила за планирането на големи системи като
региони, отрасли, национална икономика.
При оптимизацията на плановете в зависимост от целите и условията на развитие
могат да се използват два типа критерии. Единият тип критерии са насочени към
максимизация на резултатите, т.е. постигане в най-висока степен на целите при
предварително зададени ограничения по ресурсите. Другият тип критерии са насочени
към постигането на точно определени резултати (цели) при минимизация на
необходимите ресурси. При прилагането и на двата типа критерии възникват
проблеми. Единият от тях е как ще се оползотворяват съществуващите ресурси, които
не са предвидени за използване в оптималния вариант – например високата степен на
незаета работа сила (безработица) при възприетия вариант на развитие на
национално равнище или неизползвания капацитет при оптимизиране плана на
фирмата по определен критерий. Друг проблем е стабилността на оптималния
вариант, т.е. при каква степен на изменение в условията на развитие вариантът
продълбава да бъде осъществим и оптимален. Тези и други проблеми усложняват
избора на оптимален вариант на развитие на дадена система.
За подпомагане избора на оптимален вариант могат да се използват и възможностите
на математическото програмиране. Математическите модели, изградени на базата на
линейното и нелинейното програмиране, създават предпоставки да се опишат
едновременно и в съпоставим вид всички възможни варианти на развитие на дадена
система и по определен алгоритъм да се избере този от тях, който в най-голяма степен
съответства на предварително зададена целева функция. Реализацията на
математическите модели среща редица трудности, една от които е осигуряването на
необходимата информация. Друга трудност е обхващането на връзките и
ограничителните условия, обуславящи развитието на системата в перспектива.
Поради това изборът на най-добрия, на оптималния вариант на развитие на дадена
система през плановия период обикновено се извършва чрез съчетаването на
формализирани и неформализирани процедури за вземане на решения.
Прилагането на формализирани процедури допринася за включването на широк кръг
специалисти , които въз основа на предварително уточнени правила, методи,
показатели и критерии извършват анализи, оценки и прогнози. В същото време
възможността за неформализирано участие създава предпоставки специалистите и
особено висшето ръководство при извършването на анализи и вземането на решения
за най-добрия вариант на развитие на системата в бъдеще да използват и своята
интуиция, формирана на базата на натрупаните от тях знания и опит.
Приложението на принципа на непрекъснатост е свързано главно
с измененията във външната и вътрешната среда на системата, които не са били
предвидени при съставянето на плана. В зависимост от характера на измененията
пред системата могат да възникнат допълнителни трудности, които трябва да бъдат
преодолени. Но измененията могат да пораждат и допълнителни възможности, които
трябва да бъдат използвани. И в двата случая е необходима своевременна и
адекватна реакция на системата. Тази реакция най-често намира израз във вземането
на съответни планови решения, които допълват действащия план, без той да се
изменя радикално. Цялостна преработка на плана обикновено се извършва на
значителни интервали, и то след дълбоки изменения в условията на развитие.
Следователно непрекъснатостта на планирането се изразява главно в постоянно
изследване на измененията във външната и вътрешна среда на системата,
своевременно разкриване на възникналите проблеми и възможности и вземане на
адекватни планови решения, с които по същество се допълва действащия план. Въз
основа на тези решения се внасят изменения само пряко и тясно свързаните с тях
планови показатели, без да се отива към цялостна преработка на плана.
В резултат от допълнителните планови решения, в определени случай и от цялостната
преработка на плана се постигат гъвкавост и адаптивност на плана, което е
изключително важно в условията на бързи и дълбоки изменения във външната среда
на системата.
Принципът на участието предполага привличане и включване в процеса на
планирането на всички, или ако това е неосъществимо, на възможно по-широк кръг
лица, чиито интереси в една или друга степен се засягат непосредствено. Степента на
приличане на заинтересованите лица, страни в процеса на съставянето на плановете
твърде много зависи от равнището на планиране – национално, регионално, фирмено.
Широкото участие на заинтересованите лица в съставянето на плановете допринася
не само за подобряване на качеството на плановете, но и за създаването на
благоприятни предпоставки за тяхното изпълнение. Участниците в съставянето на
даден план имат по-голяма готовност и мотивация да го изпълняват, тъй като знаят
замисъла на плана и задачите, които произтичат от него.
1. Същност и характеристика на националното планиране
За да се разбере и осъзнае същността и значението на националното планиране е
необходимо да се познава вярната посока на неговото развитие. Еволюцията в
развитието на системата за планиране след Втората световна война преминава през
различни етапи: централизирано директивно планиране и управление – индикативно
планиране- стратегическо планиране. Всеки вид планиране има свои конкретни цели и
задачи; изисква прилагането на различна методология.
Директивното планиране се отличава със своя задължителен характер, поради което
то се нарича още предписателно или адресно планиране. При него планиращия
център формира задания, които са задължителни за стопанските субекти.
Директивното планиране възниква в екстремални ситуации (следвоенни ситуации,
крупни бедствия и др.), които изискват и обуславят и екстремен режим на
функциониране на икономиката. След като такива ситуации се преодоляват
необходимостта от този тип планиране намалява. Практиката показва, че след като
следвоенна ситуация е преодоляна с помощта на директното планиране, то прераства
в индикативно.
Индикативното планиране е „пожелателно”. При него само се посочва какво би
трябвало да е развитието на стопанските субекти, за да бъде то в съответствие с
целите на развитие на националната икономика. Стопанските агенти са напълно
свободни в определянето на своето развитие и поведение. В началото на 70-те години
поставените цели и задачи пред индикативното планиране вече са изпълнени и така се
подготвя неговата своята замяна със стратегическото.
Отличителната черта на стратегическото планиране е това, че то е свързано с най-
важните, неотложни за развитието на националната икономическа система въпроси.
То е планиране без подробности. Стратегическото планиране очертава стратегическия
курс и основните приоритети на бъдещето развитие на националната икономика. То не
описва в подробности движението на развитие на националната икономика, а решава
въпроса с основните приоритети на развитието и подхранва с идеи стопанските агенти.
Националното стратегическо планиране има за задача да осигури тези необходимите
условия за развитие на разумен и продуктивен бизнес на микрониво.
От казаното до тук следва, че планът (стратегическия план) има три цели: да определи
курса, който трябва да следва националната икономика; да определи стратегическите
приоритети на развитието на националната икономика; да обслужва бизнеса като
създава необходимите за това условия, да подхранва с идеи стопанските субекти.
По думите на Солерю днешният план показва само стратегическите направления на
развитието, той сочи посоката, която трябва да следва френската икономика. „Ако
френската икономика се представи като кораб, то нашият план не е лоцманската
карта, а общия курс. Същността на пазарните отношения е във възможността на
избор. Същността на стратегическото планиране е в избора на приоритети…
Основната задача на плана е да обезпечава участие на всички социални партньори в
икономическите процеси. Планът у нас никога не е заменял пазара.”1
Икономическата теория и практика (дори и в нашата страна, макар и под
въздействието на външни международни институции – Международен валутен фонд,
ЕС и др.2) показват, че въпросът не в противопоставянето на пазар и план. Търсейки
отговор на този въпрос, германският социалдемократ Шилер отдавна е предложил
формулата: „Пазар – колкото е възможно, планиране – колкото е необходимо”.
--------
1. Цит. по В. Манов, Прогнозиране и планиране; развитието и функционирането на
икономическите системи, Университетско издателство ”Стопанство”, С., 2001г., стр.
274
2.Вж. К. Владимирова, Планирането в политиката на ЕС Европейската интеграция и
необходимите промени в националното планиране, Сборник Маркетинг и
стратегическо планиране: теория, практика, обучение; Международна научна
конференция, Университетско издателство, С., декември 2005 г., стр.110.
На национално ниво се разработват различни планови документи - стратегии, планове,
програми, проекти. Изхождайки от определението за
планиране (вж. тема първа) разработката на плановите документи на национално ниво
изисква:
Първо,
определяне целите на бъдещото развитие. Системата от цели трябва да бъде
изградена на йерархична основа, което означава ясно, строго и еднозначно да се
дефинирана крайната цел, която се декомпозира на подцели и задачи от различните
нива на декомпозиция. Изискване при декомпозицията е да няма противоречие между
целите и задачите от дадено ниво на декомпозицията, нито между целите и задачите
от различните нива на декомпозицията. Декомпозирането на основната цел
на подцели и задачи на по-ниските нива е необходимо, тъй като с постигането на
подцелите (съответно до решаването на задачите и подзадачите) на по-ниските нива
на декомпозиция е възможно да бъдат реализирани целите (съответно задачите) от
по-високото ниво на декомпозиция.
Второ,
определяне на необходимите и достатъчни ресурси от всякакъв вид
(материални, човешки, финансови, технически) за реализацията на целите и задачите
от декомпозицията. Необходимите ресурси трябва да бъдат количествено и
качествено определени.
Третото, извеждането на необходимите мероприятия и действия, без които е
невъзможно постигането, съответното изпълнението на целите и задачите от
декомпозицията. Трябва да бъдат изведени и идентифицирани мероприятия и
действия от всякакъв вид (икономически, социални, технико-технологически,
психологически и т.н.).
Четвъртото, координиране по място и време на необходимите ресурси и необходимите
мероприятия и действия също съобразно изискванията и технологията за постигането
на всяка една цел, съответно за изпълнението на всяка една задача от
декомпозицията.
2. Методология на разработване на макроикономическа стратегия
Стратегията е този документ , който очертава стратегическото бъдеще на съответната
икономическа система ( глобална, национална, регионална, фирмена). Стратегията
определя стратегическия курс, който трябва да следва една икономика и
стратегическите приоритети на нейното развитие. Стратегията трябва да подхранва с
идеи за развитие стопанските субекти и да създава нови реалности, които водят до
подобряване на жизненото равнище на народа.
Стратегията съдържа три основни елемента:
Първият е свързан с идентификацията на състоянието на дадена икономическа
система в настоящия момент. Необходимо е да се направи характеристика на
съществуващата икономика, в т.ч. да се определят и възловите проблеми на
бъдещото развитие на тази икономика.
Вторият момент е свързан с очертаване на бъдещото състояние на икономиката, което
тя трябва да получи в резултат на преобразуването й чрез реализацията на
стратегията.
Третият елемент характеризира процеса на преобразуване на икономическата система
от сегашното състояние към бъдещото желано състояние , т.е. до състоянието, което
тя трябва да достигне ( в резултат на изпълнението на стратегията). Той съдържа в
себе си пътищата, средствата, инструментите, ресурсите, координирани по време и
място.
Разработката на една стратегия, според проф. В. Манов, винаги се свързва с
решаването на едни и същи въпроси: за зависимите и независимите променливи; за
отношението цели - ресурси; за отношението цели - приоритети. От начина на
решаване на тези въпроси зависи качеството на използваната методология за
разработка на една стратегия.
А в зависимост от това каква методология се прилага се стига до един или друг
резултат, до едно или друго качество на разработената стратегия.
Според същия автор в рамките на модерната парадигма (философия) за разработката
на стратегия за развитие могат да бъдат обособени няколко основни (базови) стъпки.
Първа стъпка
: Изследване на външната на националната икономика среда.
Като първа стъпка се осъществява изследване върху външната за националната
икономика среда. Националната икономика се изследва в качеството й на елемент на
световното стопанство. Основната задача на това изследване е да се разкрият
глобалните събития (политически, икономически, социални, технологически и
екологически ), които ще имат влияние и отражение върху бъдещето на икономиката