ГРИЗАЧИ -
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
МИШИВИДНИ ГРИЗАЧИ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО –
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ
Географското положение на България със своите разнообразни климат,
почви и растителност предоставя благоприятни условия за живот на около 30
вида мишевидни гризачи, от които по-голямо значение като вредители имат 16
вида. По-важни като неприятели по земеделските култури са:
-
обикновената полска мишка –
Apodemus agrarius
Pall.;
-
обикновената горска мишка –
Apodemus silvaticus
L.;
-
жълтогърлата горска мишка - –
Apodemus flavicollis
Melch.;
-
полската разновидност на домашната мишка –
Mus musculus v.
hortulanus
;
-
малката полска (оризищна) мишка –
Microtus minutus
Pall.;
-
обикновеният хомяк –
Cricetus cricetus
L.;
-
малкият (черногръд; добруджански) хомяк –
Mesocricetus auratus
Wat.;
-
европейският лалугер –
Citellus citellus
L.;
-
обикновената полевка -
Microtus arvalis
Pall.;
-
двойникът на обикновената полевка -
Microtus epiroticus
Ondrias;
-
горската полевка -
Clethrionomys glareolus
Schreber;
-
водната полевка или воден плъх -
Avricola terrestris
L.;
-
гюнтеровата полевка -
Microtus guentheri
D. and A.;
-
подземната полевка
- Microtus (Pitymys) subterraneus
Selys-
Longchamps
-
сляпото куче -
Spalax leucodon
Word.
От синантропните видове гризачи, които причиняват огромни щети,
включително и на селското стопанство, са два вида плъхове и един вид мишки:
-
сив или сиво-кафявият плъх –
Rattus norvegicus
Berc.;
-
черният плъх –
Rattus rattus
L.
-
домашната мишка –
Mus musculus
L.
Мишевидните гризачи притежават много висок потенциал на
размножаване. До голяма степен той се определя от биологичните особености
на отделните видове, но зависи и от сложния механизъм на съчетаване на
екологичните фактори (абиотични, биотични и антропогенни) през отделните
сезони. Характерна особеност при мишевидните гризачи са масовите появи,
известни като “миша напаст” на огнища или на огромни по площ територии.
Тези появи по правило имат цикличен характер с различна периодичност, като
много често са с привидно непредсказуем експлозивен характер, водещ до
катастрофални последици.
В първите десетилетия на 20 век, при старото екстензивно земеделие, у
нас през големи интервали и с огнищен характер са регистрирани няколко
масови появи на различни видове мишевидни гризачи. За масова поява на
обикновената полевка в агроценозите на различни земеделски култури се
съобщава през 1910 – 1911 г. за Бургаска околия; през 1927 – 1928 г. за
Русенска околия; през 1939 г. за Софийска околия; по поречието на река
Предмет: | Социология |
Тип: | Конспекти |
Брой страници: | 15 |
Брой думи: | 3143 |
Брой символи: | 21604 |