Въведение
Законът за защита на конкуренцията дава правната основа за
държавна защита на конкуренцията и условията за свободна конкуренция на
пазарните обекти, функциониращи на пазара в България. Чрез Закона се
установява защита на пазарните контрагенти „срещу споразумения,
решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно и господстващо
положение на пазара и всякакви други актове и действия, които могат да
доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на
конкуренцията в страната…“ (чл. 1, ал. 1 ЗЗК)
В
Глава четиринадесета от Закона „Санкции“,
е записано, че
Комисията за защита на конкуренцията е главният правоприлагащ орган.
Именно тя, определя размера на санкциите и глобите, както и условията,
при които може да има освобождаване от санкции или тяхното редуциране.
Обстоятелствата, при които се налагат имуществени санкции, както
и техният размер са правно регламентирани от чл. 100, ал. 1 7 ЗЗК.
Имуществените санкции представляват част от общия оборот за предходна
финансова година на санкционираното юридическо лице. „При определяне
размера на имуществената санкция се вземат предвид тежестта и
продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства. Конкретният размер на санкцията се определя от
комисията в съответствие с приета от нея методика“ (чл. 100, ал. 2 ЗЗК)
Чл. 101, ал. 1 постановява, че КЗК по изрично искане от страна
организацията (по чл. 38, ал. 1, т. 4 ЗКК) може да го освободи от
имуществена санкция, санкция, наложена по чл. 15 ЗЗК по обвинения за
участие в картел, само, ако обвиняемият предостави преди другите
участници в картела, доказателство въз основа на което комисията може да
Предмет: | Трудово право, Право |
Тип: | Пищови |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 3126 |
Брой символи: | 18607 |