ЗА ИЗУЧАВАНЕТО НА ГРАМАТИКАТА КАТО 

МОРФОСИНТАКСИС 

Целите на обучението по български език и литература и 

изучаването на граматиката като морфосинтаксис

Най-амбициозната цел на обучението по български език, предпоставена от ДОИ, е то да 
бъде насочено към развиването на комуникативната компетентност на учениците. В 
същото време както в предходните, така и в новите програми по български език за 
прогимназиалния етап не е преодоляна традицията, която налага като доминиращи 
теми, свързани със системата на езика - факт, който подсказва известно противоречие 
между идеята за комуникативна насоченост на обучението и предвиденото за изучаване 
учебно съдържание. Това налага търсенето на решения за постигане на ефективност в 
процеса на същинското повишаване на езиковата и комуникативната компетентност на 
учениците. 

Една от най-важните посоки на усилията за намирането на такива решения безспорно е 
свързана с това, че в прогимназиалния етап започва изучаването на класическите 
езиковедски дисциплини - морфология и синтаксис, т.е. на граматиката на езика. В 5., 
6. и 7. клас се градят основите на системното изучаване на българския език в плана на 
парадигматиката и на синтагматиката и това предполага да се намери най-
рационалният подход, за да се постигнат максимално добри резултати не само по 
отношение на овладяването на знания за системата на езика, но и от гледна точка на 
това, тези знания да бъдат прагматично ориентирани с оглед усъвършенстването на 
комуникативната и социокултурната компетентност на учениците, която изисква не 
просто знания за езика, а същинско знаене на езика. 

Оригинален подход за постигането на тази цел е успоредното изучаване на морфология 
и синтаксис. Този подход бе успешно наложен в българската училищна практика от 
доц. Милена Васева като ръководител на няколко авторски екипа, създали серия 
учебници за 6.-12. клас по предходните учебни програми, както и сега действащите 
учебници за 5. и 6. клас на издателство "Просвета".

Научна основа на изучаването на граматиката като морфосинтаксис

Научна основа, върху която се основава изборът в прогимназиалния етап да се изучава 
морфосинтаксис (така тук в духа на представяния подход ще бъде наричана 
училищната граматика), са постиженията на структурната и приложната лингвистика, 
както и някои конкретни изследвания върху българския език, направени в рамките на 
тези направления. Представата за синтаксиса при този подход се свързва с теорията на 
Чарлз Морис, според която всеки знак може да бъде характеризиран чрез три вида 
свойства:

- семантични - свързани с отношението на знака към означаваните предмети и явления 
от действитерността;

- синтактични - определящи отношението на знака към другите знаци при свързването 
помежду им;

- прагматични - свързани с отношението между знака и тези, които го използват.

Определяща за функционалния подход, при който морфология и синтаксис се изучават 
успоредно, е и зададената от ДОИ и учебните програми гледна точка за изречението 
като градивна единица на текста. Именно тази гледна точка обуславя езиковите 
единици от по-ниско равнище - думите, да се анализират и описват не самоцелно - като 
парадигматични набори от форми, а с оглед на функцията им да изграждат единици от 
по-високо езиково развище - изречения.

Основанията за това, в училище морфологията и синтаксисът да не се разглеждат като 
напълно самостоятелни дялове на граматиката, е и разбирането, че парадигматичното 
изучаване на частите на речта с набора от техните форми е напълно безплодно. 
Обучението по български език като майчин не би било прагматично ориентирано, ако 
знанията за частите на речта не бъдат обвързани със строежа на изречението. Не би 
могло да бъде определено като прагматично знанието, че съществителните имат три 
рода и че всяко съществително има четири форми - жена, жената, жени, жените. Няма 
никаква практическа стойност и знанието, че глаголът има над сто форми, а още повече 
- знанието, кои са те, при положение че всеки българин от шестгодишната си възраст 
нататък владее граматиката на родния си език. Самостойното изучаване на 
морфологията води до забравянето на това, че граматичните форми на частите на речта 
са своеобразните "кукички", чрез които думите се свързват в изречения - в живата реч. 
В плана на изучаването на морфосинтаксис категории като род, число и членуване на 
прилагателните имена; лице, число (и род) на глагола се осмислят като предназначени 
да сигнализират синтактичното свързване на думите в изречението, т.е. като 
съгласувателни категории.

Оригинален начин да изрази идеята за връзката вежду частите на речта и частите на 
изречението намира Ролан Барт, който остроумно нарича езиковите единици от 
равнището на думите "виртуални братя", които се конкурират помежду си кой да бъде 
избран при съставянето на изречение. От друга страна, езиковите единици в границите 
на едно конкретно изречение пък Барт нарича "актуални съседи", т.е. те стават "съседи" 
в момента и за момента. Ето как може да бъде представено това "братство" и 
"съседство" чрез изречението Мария получи това писмо:

Както се вижда от схемата, всяка от думите в нашето изречение попада в множество от 
думи, които принадлежат към една и съща част на речта:

- 

Мария

 заедно с други съществителни, означаващи лица - 

жената, момчето, Лили

;

- 

получи

 - заедно с други преходни глаголи - 

прати, купи, взе

;

- показателното местоимение за близки лица и предмети 

това

 - заедно с формата на 

същото местоимение за далечни лица и предмети 

онова

;

- съществителното нарицателно 

писмо

 заедно с други съществителни нарицателни - 

колет, подарък, цвете

.

В зависимост от мисълта, която искаме да изразим, избираме от парадигматичната ос 
онази дума, която съответства на нашата мисъл. Ако искаме да съобщим за Лили, която 
е взела някакво цвете, ще кажем: Лили взе онова цвете, т.е. ще изберем други думи от 
различните морфологични и лексикални парадигми.

Чудесната метафора на Ролан Барт за "виртуалните братя" - езиковите единици от едно 
равнище, и "актуалните съседи" - езиковите единици при свързването им в речта, 
достъпно откроява както разликата между парадигмата и синтагмата, така и тясната 
обвързаност помежду им. В хода на съвместното изучаване на морфология и синтаксис 
учениците могат да достигнат до разбирането, че в зависимост от мисълта, която 
говорещият иска да изрази, той избира от "виртуалните братя" онази дума, която 
съответства на неговата мисъл, но едновременно с това се подчинява на правилата за 
формално свързване на думите в потока на речта. 

Предимствата на изучаването на граматиката като морфосинтаксис

Традиционното отделно изучаване на морфология и синтаксис в училище се оказва 
нефункционално, неикономично, недостатъчно ефективно. Синтаксисът и 
морфологията като отделни научни дисциплини описват езиковата система от различна 
гледна точка - всяка съобразно със своя предмет: морфологията - с оглед на 
лексикално-семантичните и граматичните признаци на думите, а синтаксисът - с оглед 
на правилата на свързването на форми в съчетания от думи и изречения. Важността на 
всяка от двете научни дисциплини от филологическа гледна точка не подлежи на 
съмнение. В средното училище обаче не е ефективно механичното пренасяне на 
предмета на науката синтаксис и на предмета на науката морфология, защото това, 
както практиката показва, води до разкъсване и в същото време - до излишно 
дублиране на информация - нещо, което пречи на учениците да осмислят граматичните 
правила на езика.

Когато става дума за обучението по граматика на родния език в средното училище - 
обучение, чието средоточие би трябвало да бъде текстът, логично е да се вземе под 
внимание най-вече съотнасянето между частите на изречението и частите на речта, т.е. 
да се подходи функционално - като се съвместят знанията по морфология и по 
синтаксис.

Едновременното изучаване на частите на речта и на частите на изречението не само не 
затруднява, а напротив - улеснява отработването на умението на учениците да правят 
синтактичен и морфологичен анализ. Нещо повече - то позволява да се избегне 
противоречивото и невинаги съответстващо на езиковата интуиция на учениците 
дефиниране на частите на речта на основата на твърде абстрактното им