Специалност

Мениджмънт на Недвижимата Собственост 

по Дисциплина

Териториално ­ Устройствени аспекти на Недвижимата

Собственост

ИНДИВИДУАЛНО ЗАДАНИЕ

НА ТЕМА

ПОДЗЕМНО ГРАДОУСТРОЙСТВО

Изработил :                                                                    Проверил:

Михаела Йоргова                                                          Гл. Ас. Д­р Н.Игнатова

фк. 14 111 385

София 2017г.

Съдържание

Увод

1.Развитие и идеите на практиката на подземното 
градоустройство...........................................................................................стр.2

2.Обекти и дейности ,разположени в подземното 
градоустройство...........................................................................................стр.3

2.1.Инженерно ­ технически мрежи...........................................................стр.4

2.2.Тунели за релсов транспорт..................................................................стр.4

2.3.Тунели за автомобилен транспорт.......................................................стр.4

2.4.Паркинги и гаражи................................................................................стр.5

2.5.Пешеходни преходи ­ подлези.............................................................стр.6

2.6.Многофункционални комплекси.........................................................стр.6

2.7.Развитие на сградите в дълбочина.......................................................стр.7

3.Зониране на подземното пространство..................................................стр.7

4."ЦУМ" София и Метростанция 
Сердика.........................................................................................................стр.8

5.Видове подземно градоустройство в град София.................................стр.14

Обобщение...................................................................................................стр.17

Източници

Увод.

Развитието   на   съвременния   град   поставя   с   особена   острота   и   важност
проблемите,   свързани   с   овладяването   и   рационалното   ползване   на
подземното пространство за различни градоустройствени меротприятия     (
обекти и дейности ) , особено в големите и много големите градове.

В   комплекса   от   фактори   ,   имащи   отношение   към   усвояването   на
подземното   пространство   за   различни   градоустройствени   дейности   се
включват :

­ Икономически 

­ Социални

­ Строително­технически

­ Психологични 

­ Биологически

­ Физиологически и други фактори.

Някои   от   тях   взаимно   си   противоречат,   но   всички   те   имат   значение   за
комплексното усвояване на подземното пространство в милионния град.

При   вземане   на   решения   за   градоустройствени   операции   в   подземното
пространство,   трябва   да   се   отчита   влиянието   и   значението   на   целия
комплекс от фактори,предспоставки и изисквания.

Някои изследователи посочват ,че подземното строителство е по­скъпо от
надземното с около 35­50%, а при утежнени теренни условия ­ и повече. В
този процес обаче не е включен социалния ефект,който трудно може да се
мери   в   проценти,   но   има   голямо   значение   поради   необходимостта   от
пестеливо   отношение   към   скъпоструващите   градски   терени.   Социалния
ефект, очакван в перспектива от експлоатацията на подземните съоръжеия
и обекти, трябва да бъде отновен при вземане на решения за изграждане и
усвояване на подземното пространство.

1

Ефективност от усвояването на подземното ниво в милионния град може да
се постигне, когато обектите на подземно градоустройство обхващат 
основните направления и пешеходното движение в различните зони на 
града.

1.Развитие на идеите и практиката на подземното градоустройство

Първите   форми   на   използване   на   подземното   пространство   ни   връща   в
дълбока древност, когато човекът заселва пещерите.Свидетелство за това е
архитектурата   на   първобитно­общинния   строй.Скланите   гробници   и
пирамидите   в   Древен   Египет   са   форми   на   използване   на   подземното
пространство за различни дейности ­ ритуала към мъртвите и култа към
безсмъртието.

По­късно в Древен Рим , използването на подземното пространство не е
свързано само с ритуален характер, а под улияните настилки и градове се
прокарват   водопроводни   и   канализационни   мрежи.   Пример   за   това   са
Помпей, Остия и други градове в Римската империя.

В   богатата   история   по   българските   земи   също   има   различни   форми   на
използване на подземното пространство,както с култов,така и с утулитарен
характер.Достатъчно   е   да   се   спомене   масовото   жилище   на   славяните­   ­
землянка,   по   време   на   Първото   Българско   царство,   изградените   през
Средновековието скални църкви, манастири, монашески килии, строените
от средните векове до края на XVIII век.

Нов   етап   в   усвояването   на   подземното   пространство   в   световен   мащаб
започва през първата половина на 19в. , когато в центровете на големите
градове възникват сериозни градоустройствени проблеми, за решаването на
които се търси проникване в дълбочина.

За начало на съвременния етап в използването на подземното пространство
и   за   целенонасочено   и   планирано   изграждане   на   разлияни   обекти   се
определя втората половина на 19в. , и по точно 60­те години на 19в. , когато

в Лондон през 1863г. започва да финкционира част от подземната градска
железница,приемана като наяална дата на метрото.

2

Използването на подземното пространство се отлияава с особена активност 
прз ХХв., за което спомага и достигнатото ниво на научно­технияеския 
прогрес.

Поставянето на научни основи на този процес е свързано със създаването
през 1933г. в Париж на група по изуяаване и коорфинация на подземното
пространство   и   четири   години   по­късно,   през   1937г.   отново   в   Париж   е
свикан   първият   конгрес   по   подземен   урбанизъм.Овладяването   на
подземното пространство през втората половина на ХХв. е свързано преди
всичко с липсата на свободни терени в градовете за изграждане на нови
обекти и с необходимостта от разделяне на автомобилното и пешеходното
движение,създавайки   условия   за   безконфликтното   им   провеждане   и   за
устройване на места за паркиране при високата степен на автомобилизация
в съвременния град.

2.Обекти и дейности,разположени в подземното пространство

Непрекъснатото   увеличаване   на   дейностите,извършвани   в   подземното
простраство, възприемано като продължение на надземното пространство в
съвременния град, води до ефективното изграьдане на градоустройствената
структура,особено   в   историячески   формиралите   се   централни   части   на
градовете.

В   подземното   пространство   може   да   се   разположат   различни   обекти   и
дейности ;

­ инженерно­технически мрежи

­ тунели за релсов транспорт

­ тунели за автомобилен транспорт

­ паркинги и гаражи

­ пешеходни преходи ( подлези )

­ развитие на сградите в дълбочина

3

2.1. 

Инженерно ­ технически мрежи .

Една от формите на използване на подземото пространство е изграждането
на  

инженерно   ­   технически   мрежи

  ,   включващи   водопроводи,

топлопроводи,   газопроводи,   канализационни   проводи,   електропроводи   и
др.Съвременна форма на полагане на различни инфраструктурни мрежи е
изграждане   на   колектори.В   тях   може   да   се   разположат   силно   и
слаботокожи   кабели   и   др.   Подземните   колектори   се   разделят   чрез
огнеопорни прегади и метални врати на секции с дължина 200м.

2.2. 

Тунели за част от масовия обществен транспорт.

За решаване  на  транспортните  проблеми   в големите  градове  активно  се
използва   подземното   пространство   за   изграждане   на  

тунели  за част от

масовия   общвествен   релсов   транспорт   ­   метрополитен   и   скоростен
трамвай и ж.п. линии.

Метрополитните мрежи са онази част от релсовия

транспорт, с който в най­голяма степен се свързват представите на човека
за развитието на подземното градоустройство.Връзката между надземното
ниво   в   града   и   линиите   на   метрополитена,   развити   в   подземното
пространство се осъществява чрез метространциите,осигуряващи вход   и
изход на метространциите. Те се изграждат в най­натоварената част на на
града   ­   там   където   има   съсредотояаване   на   много   хора.Практиката
показва,че строителството на метролиниите се осъществяват правно по два
метода   ­   открит   и   закрит.   При   открития   метод   на   строителство
дълбочината на полагане на метролиниите е от 4,7 до 7,0м. ,а при закрития
метод над 8,0м. В практиката се показва ,че дълбочината на Берлинското
метро достига до 15м, на Московското метро до 40,0м , а на Лондонското
до 45,0м.

2.3.

Тунели за провеждане на част от автомобилния транспорт.