У нас липсва легално определение на понятието „държавна служба” , макар то да
се използва в законодателството ни, включително в новата ни Конституция от
1991.Липсва такова определение и в специалния Закон за държавния служител,
приет през 1999. Макар да е било обект на внимание и в редица решения на
Конституционния съд на Република България, и той не се е ангажирал с едно по-
прецизно понятие в това отношение. Дори и в последните негови решения се
отбелязва: „Конституционният съд вече е имал възможността да изясни, че липсва
легално определение на понятието „държавна служба” , поради което смисълът и
съдържанието на понятието трябва да се разкриват в съгласие с конкретните цели
на разпоредбите, в които се използва, и институциите, с които се свързва”. С други
думи ,очертават се по-скоро насоките за разкриване съдържанието на това
понятие.
В правната литература понятието се разглежда както в широк, така и в тесен
смисъл. „Държавната служба в широкия смисъл се свежда към изпълнение от
служещите на своите задължения в държавните организации: в органите на
държавната власт в предприятията, в учрежденията, в други организации; в тесния
смисъл- това е изпълнение от служещите на своите задължения в държавните
органи „ .Критерият във визираното становище е дали държавната служба е
свързана с функционирането на държавните органи само, или с проявлението й в
по-широк план. В тесен смисъл държавната служба се свързва само с
функционирането на държавните органи. Пак в широк и тесен смисъл, но с по-
друго съдържание е становището, според което „Държавната служба, разглеждана
от позициите на Конституцията, е дейност по упражняване на държавните функции
в сферата на законодателната, изпълнителната и съдебна власт…Държавна служба
в тесен смисъл е упражняване функциите на държавната администрация в собствен
смисъл на думата. „
Нюансите в посочените схващания за понятието „държавна служба” , а и по
принцип са в две посоки- държавната служба се свързва с дейността на всички
държавни органи, т.е. тя се възприема в много широк план, и другата посока –
стесняване проявлението на държавната служба, като тя се свързва само с
функционирането на изпълнителната власт.
Един подход при разглеждането на понятието „държавна служба” има своето
дълбоко основание. Държавната служба е обществена служба преди всичко. Това е
свързано с характера на държавата като организация на обществото , с нейните
цели и задачи. Служителите на държавата отдават своя труд не толкова за
задоволяване на личния си интерес, колкото в името на общите задачи и цели,
които преследва държавата за задоволяване на интересите на всички членове на
обществото. Преследва се преди всичко общия интерес.
Държавната служба е трайна институция. Общественият интерес изисква
непрекъснатото й функциониране. За обществените служби са допустими каквито
и да е извинителни субективни и обективни причини за спиране и прекъсване на
техните функции.
Държавната служба не е толкова свързана и зависима от отделната личност, от
отделния служител. Неговото отсъствие по една или друга причина не означава
спиране, прекратяване на нейното функциониране , или по-точно не следва да води
до това. Друг е въпросът при гражданските организации, преследващи частни
Предмет: | Земеделие, Селско стопанство |
Тип: | Дипломни работи |
Брой страници: | 17 |
Брой думи: | 2732 |
Брой символи: | 16852 |