ВУ “Земеделски Колеж- Пловдив”

гр. Кърджали

KУРСОВА  РАБОТА

Тема:

 ''

Кадастър и регистър на земята. Същност, цел, задачи

 ''

Изготвил:

Дисциплина – Проектиране и изграждане на инвестиционни проекти. 
Специалност – „Стопанско управление” II гр.

                                                      Кърджали
                                                          2009г

1

Съдържание:

1. Заглавна страница………………………………………………......................1
2. Съдържание........................................................................................................2
3. 1.Увод..................................................................................................................

3

4. 2.Кадастър и регистър на земята...................................................................3-5
5. 3.Същност , цели и задачи на кадастъра.......................................................5-6
6.3.1.

Съдържание на кадастъра отразява.........................................................6-9

7.3.2.Основните цели на този проект..............................................................9-10
8.3.3.Главните задачи......................................................................................10-11
9.4.Земеделски кадастър.................................................................................11-13
10.5.Информационни системи на кадастъра и имотния регисър................13-14
11.6.Структурата на информационната система на кадастъра и     имотния 
регистър..................................................................................................................14
12.

6.1.Информационната система на кадастъра...........................................14-15

13.

6.2.Информационната система на имотния регистър..............................................15

14.7.Създаване на имотния регистър………………………………………………..15-16

15

. 

8. Заключение……………………………………………………………....…16

16. .    Използвана литература…………………………………………………....17

2

1.

Увод

         Земята   е   сотпанска   категория,   тя   подлежи   на   използване   и   поради   различни 
обществени   отношения   с   нея   подлежи   на   използване   по   различен   начин.   Земята 
представлява   интерес   за   обществото   като   повърхност,   субстанция   и   недра.   Като 
повърхност   –   с   оглед   нуждите   на   човека   групиране   на   живот,   труд   и   отдих.   Като 
субстанция   земята   има   определеним   физико-химични   свойства,   които   предполагат 
стопанско   използване.   Земята   като   недра   съдържа   определен   състав   и   той   също 
подлежи   на   използване.Особено   качество   на   земята   като   повърхност   е   това,   че   тя 
представлява терен за строеж, част от нея служи за превръщането на естествената среда 
в изкуствена. Всичко това означава, че земята е не просто икономическа категория, а 
представлява ресурс, който подлежи на управление. Поради разностранните нужди, за 
които служи земята, обществото трябва да има надеждна, сигурна и правно-валидна 
информация   за   вида,   границите,   количеството,   качеството,   собствеността, 
плодородието   и   други   нейни   основни   характеристики.   В   процеса   на   развитие   на 
обществото такива данни, които са сигурни и юридически установени има не само за 
земята,  но и за тези  части  от нея, които  са под водната  повърхност. Обществената 
значимост   на използването на земята налага правото да прояви своята регулаторна 
функция и за това редица отрасли на правото се занимават с регулацията на земята. 
Необходимостта от правно регулиране от своя страна е предпоставка за създаването на 
надежни източници на информация, чието съдържание има значение за правото.Така се 
създава технико-икономическа система за информация и това е кадастъра. В него по 
различен начин и върху различни носители се събират данни, които са годни за вземане 
на различни управленски решения. 
  

2.

Кадастър и регистар на земята

Другият   официален   източник   на   информация,   това   са   кадастралните   регистри. 

Кадастралните регистри са начин за събиране и съхраняване на достоверна и правно-
значима кадастрална информация. Регистрите се водят за недвижимите имоти и всеки 
имот по определен начин е записан в регистъра. Тук се съдържат и данни, които не 
могат да бъдат описани и обяснени в кадастралните карти Картите имат определено 
конкретно   съдържание,   свързано   с   улици,   водни   площи,   водни   течения   и   други. 
Картата се създава върху традиционен или цифров носител. Освен това същестуват и 
т.нар. информационни системи. Те се водят от ведомствата, които имат отношение към 
кадастъра   –   мин.   на   транспорта,   мин.   на   земеделието   и   горите,   мин.   на   отбраната. 
Поради   правната   значимост   на   кадастралните   карти   и   кадастралните   планове 
съществува процедура по създаване, поддържане и изменение на кадастралните карти и 
кадастралните регистри. 
Създаването   на   кадастрални   карти   представлява   административно   производство.   То 
започва   по   заповед   на   изпълнителния   директор   на   агенцията.   Тази   заповед   е 
административен акт с определени реквизити. Тези реквизити са 2 категории:

•

реквизитите, характерни за административните актове изобщо т.е. това са 
реквизитите предвидени в АПК;

•

спецфичните реквизити,  които са свързани с дейностите по кадастъра. 
Определят се граници, правоспособно лице изпълнител.

       Кадастрална карта и кадастрални регистри могат да се създават и по искане на собственика  
или инвеститора за оттделен имот или за група имоти, което се извършва за тяхна сметка. 

3

Кадастрална карта и кадастрални регистри се създават чрез обединяване на данни, които се 
съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения  
Закон за единния кадастър на НРБ, отменения Закон за териториалното и селищно устройство, 
Закона  за  собствеността   и ползването на  земеделските  земи и  Закона  за  възстановяване  на 
собствеността върху горите и земите от горския фонд,  имат характер на основни кадастрални 
данни   и   отговарят   по   съдържание   и   точност   на   нормативно   определените   изисквания. 
Обединяват се също данни, които са набрани мрез геодезически, фотограметрични и други 
измервания и изчисления. Данните за собствениците и носителите на други вещни права, както  
и за актовете, от които те черпят правата си се набират от регистрите към картите и плановете, 
представените   актове   и   регистрите   на   общинската   и   областната   администраця.   Данните   за 
правото на собственост и за другите вещни права се уточняват въз основа на представените от 
службата   по   вписванията   предварителни   имотни   партиди.   В   кадастралния   регистър   на 
недвижимите имоти не се посочват данни за собствениците и носителите на други вещни права,  
както и за  актовете, от които те  черпят правата  си,  когато такива  не бъдат установени. За 
създаване и поддържане на кадастралната карта на страната се поддържа тиизмерна мрежа от 
геодезически   измервания.   Геодезическите   координати   в   кадастъра   се   определят   в   единна 
координатна система. Границите- предмет на кадастъра се установяват както следва:

•

Държавна граница- от международни договори;

•

Границите   на   административно-   териториалните   единици-   при  условията   и  по   реда, 
установени от Закона за административно- териториалното устройство на Република 
България;

•

Землищните   граници   при   създаване   на   ноави   насалени   места   или   при   промяна   на 
съществуващите- от комися, назначена от областния управител;

•

Границите на територии с еднакво трайно предназначение- три условията и по реда, 
установени със закон, друг нормативен акт или с одобрен устройствен план;

Границите на поземлените имоти- от означеното място на състояние; от работните материали, 
изработени   по   време   на   определяне   на   границите;   от   изображението   върху   одобрена 
кадастрална карта; от други планове и карти.

 Нормативната основа на кадастъра се състои 

основно   от   Закона   за   кадастъра   и   имотният   регистър,Закона   за   устройство   на 
територията   и  устройствен   план   на   агенцията   по  кадастъра.Създадена   е  система   от 
органи,която  осъществяват държавна политика в областта на кадастралната дейност.В 
Закона   е   определено,че   за   нуждите   на     кадастъра   се   създава   информационна 
система,която   е   част   от   др.информационни   системи   и   използва   тяхната 
информация.Имотният регистър се състои от:партидите на недвижимите имоти.В него 
се   вписват   няколко   категории   от   факти,свързани   с   поземлени   имоти.Дейността   по 
кадастъра   се   осъществява   от   агенция   по   кадастъра.тя   има   централно 
ръководство.Съществуват   областни   служби   по   кадастъра   и   служители   по 
кадастъра.Част от дейностите могат да се извършват и от лица,която не са служители 
по кадастъра,но имат право да извършват такава дейност.Закона е предвидил процедура 
за получаване и изгубване на право да се упражнява дейността по кадастъра.Това са 
административни   производства.Актовете,приети   в   резултат   на   административни 
производства подлежат на съдебен надзор.В чл.2 на Закона се съдържа определение за 
кадастъра   и   информация,която   трябва   да   съдържа   той.Носители   на   информация   са 
кадастралните   карти   и   кадастралните   регистри.Кадастралните   карти   съдържат 
границите и териториите заедно с техните особености.Кадастралните регистри се водят 
за обектите на кадастъра.Закона предвижда определено производство по създаване на 
кадастрални карти и кадастрални регистри.Това е производство,при която длъжностни 
лица   извършват   дейност   по   набирането   на   информация   и   нейното   закрепване   в 
определени   носители.При   изработването   на   кадастрални   карти   и   регистри   за 
собствениците   или   носители   на   ограничени   вещи   права   възниква   –осигуряване   на 
свободен достъп до имотите и да ги обозначат с регламентирани трайни знаци.Обект на 
кадастъра   според   закона   са   поземлените   имоти,сградите   и   самостоятелни   обекти   в 

4

сградите.Закона дава в чл.24 определение за поземлен имот.Такова има и в параграф 5 
от ЗУТ.Съществуват задължения за предоставянето на кадастрална информация и за 
актуализиране на данни в кадастралните карти и регистри.При определени условия се 
налага   да   се   извършат   изменения   в   кадастралните   карти   и   регистри.Най-честите 
нарушения и причини за изменения са,когато те съдържат непълноти и грешки,когато 
са   одобрени   в   нарушения   на   закона.Непълнотите   и   грешките   се   преодоляват   при 
спазването   на   определени   производства.Когато   няма   спор   за   вещни   права 
заинтересованите   подават   молба,непълнотите   се   установяват   на   самото   място   и 
заинтересованите подписват протокол.Това подписване означава съгласие за промени 
за   кадастралните   карти   или   кадастралните   планове.Това   може   да   стане,когато   не   е 
отразена  една или втора гранични линии или един имот нанесен като втори.Когато 
грешките   и   непълнотите   са   установени   безспорно   такава   процедура   не   е 
необходима.Тогава   когато   има   спор   за   собственост,тогава   се   развива   съдебно 
производство.То е предвидено в чл.53 от

Закона за кадастъра и имотния регистър.Става 

дума   за   един   специален   иск,която   е   приложим   само   при   грешки   и   непълноти   в 
кадастъра.Искът     по   чл.108   е   защита   на   правото   на   собственост   и   може   да   се 
предяви,когато   собственикът   счита,че   правата   му   са   накърнени.Искът   по   чл.53   се 
използва също за нарушени вещни права.По чл.108   искът е осъдителен,а по чл.53-
установителен.Възможно  е вместо искът по чл.53 да се приложи искъ по чл.108 от 
Закона   за   собствеността.Страни   в   производството   са   лицата,която   имат   правен 
интерс.С искът по чл.53 се установяват правни и фактически грешки.Допустимостта 
зависи от правния интерес от поправки в кадастъра.

3.

Същност ,цели и  задачи  на кадастъра

За 

произхода 

на думата 

кадастър

 има различни виждания.Според някои от тях 

думата е с латински произход и означава регистри на имоти заедно с техните 
собственици. Според други думата има гръцки произход и означава данни за 
собственост и за стойност на определено недвижимо имущество. Кадастърът има дълго 
историческо развитие. Той е познат на древните цивилизации - Китай, Египет, 
Вавилония. В древния Египет кадастърът се появява като необходимост, поради това, 
че в определен период на год. р. Нил излиза от границите си и заличава границите на 
недвижимите имоти и след нейното прибиране в коритото отново трябва да се 
възстановят границите на поземлените участъци. В древността е най-известен римския 
кадастър, създаден по времето на имп. Сервий Тулий. През Средновековието 
кадастърът е забравен. Съществува спор за това къде за пръв път се появява отново 
кадастъра.Най-приемливо е твърдението, че кадастъра се появява през 16 в. в Европа и 
това е австрийския селски кадастър. Френският кадастър, създаден по времето на 
Наполеон, стои в основата на съвременния кадастър. В Турската империя не 
съществува цялостен и пълен кадастър. За пръв път по българските земи по военни и 
благоустройствени съображения се извършват дейности по заснемането и описването 
на имоти. След Освобождението развитието на новата българска държава предполага 
икономически и стопански подем. През 1880г. в Източна Румелия е приет З. за 
кадастъра и земите.През 1881г. е приет и нормативен акт в Княжество България. 
Първия цялостен закон е 

Закона за кадастъра и земите

 от 1908г.1941г. е приет З. за 

кадастъра и комасация на земите. Той регулира частично материята само по отношение 
на обработваемите земи. През 1949г. е приет 

Закон за планово изграждане на 

населените места

. Той има отношение към кадастъра и през 1979г. е приет Закон за 

единния кадастър. Ценното в този закон е, че той се опитва да обхване цялата 

5