Михаил Дочев
С Ч Е Т О В О Д С Т В О
ВЪВЕДЕНИЕ
Счетоводната наука се развива в съответствие със съвременните тенденции в развитието на информационните технологии,
с общоприетите счетоводни концепции и принципи. Тя се развива, като в същото време се съобразява с действуващото
законодателство в областта на счетоводството, с действието на международните счетоводни стандарти и други нормативни
документи. Счетоводството е нормативно регламентирана счетоводна система. От 1 януари 2002 година у нас действа нов Закон за
счетоводството /обн. в ДВ, бр. 98 от 16 ноември 2001 г./, изменен и допълнен през 2002 г. /обн. в ДВ, бр. 91 от 25 септември 2002 г./
Също така от началото на 2002 г. Се прилагат и Национални счетоводни стандарти, приети с Постановление № 37 на
Министерския съвет от 13 февруари 2002 г. /обн. в ДВ, бр. 22 от 27 фефруари 2002 г., изм. и доп., ДВ, бр. 97 от 15 октомври 2002
г./ . През 2003 г. са приети и Международните счетоводни стандарти / МСС/, /Постановление № 21 от 4 февруари 2003 г., обн. в
ДВ, бр. 13 от 11 февруари 2003 г./. Последните ще започнат да се прилагат от 1 януари 2005 година. На основата на МСС
предприятията ще следва да изготвят годишните си финансови отчети по техните изисквания, с изключение на предприятията
осъществяващи своята дейност на базата на отделни закони. Такива са банките, застрахователните, инвестиционните и
осигурителните предприятия и други, които са емитентни по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа
/съгласно & 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството/. Последните прилагат МСС 1 считано от 1
януари 2003 г. Също така предприятията прилагат и ползуват Примерен национален сметкоплан приет от Национални съвет по
счетоводство на 13 юли 2002 г. Последният има препоръчителен характер. За конкретна работа предприятията изготвят
индивидуален сметкоплан.
Може да се каже, че промените в нормативната уредба на счетоводството не са приключили. Практиката на промени в
икономическия живот на страната налага и промени в счетоводството като практическа дейност.
Но счетоводството не е само една практическа дейност. То е и дълбоко обособила се исторически научна област. Тя е
свързана преди всичко с информационното обслужване на стопанското управление, с нейните характерни черти като най-голяма
икономически информационна система. Много важни са методологическите основи на счетоводството, техниката, технологията и
организацията на счетоводството. Налице са редица счетоводни школи, редица направления при изграждане на счетоводството. По
обхват на материята счетоводството намира приложение във всички стопански дейности. Налице са много особености при
счетоводното отчитане на отделните обекти. Пълното обхващане на всички проблеми на счетоводството е трудно да се реализира в
един учебник. Ето защо по-нататък ще бъдат разгледани най-важните въпроси на счетоводството както от теоретична гледна точка,
така и неговата практическа страна.
Основните направления, в които ще бъдат разгледани въпросите на счетоводството са три: Основи на счетоводството,
Финансово счетоводство и Компютърно счетоводство.
В Основите на счетоводството ще бъдат разгледани по възможно най-краткия начин и в позитивен стил такива въпроси
като: Стопанската отчетност като система за информация, Имуществото на предприятието като обект на счетоводството, Обща
характеристика на методологията на счетоводството, въпросите за Текущото счетоводно отчитане, Техниката, технологията и
организацията на счетоводния процес. Ще се обърне внимание и на използуването на счетоводната информация.
Във финансовото счетоводство ще се обърне внимание преди всичко на конкретното отчитане на обектите на
счетоводството. Ще се анализират кратко отделните обекти на отчитане, ще бъдат посочени и характеризирани счетоводните
сметки, с които се отчитат обектите, ще се обърне внимание на основните стопански операции и процеси, които протичат в
предприятията и ще се даде конкретното им отчитане.
В третата част – Компютърното счетоводство ще се даде израз на съвременните тенденции в развитието на счетоводната
наука и практика. Ще бъдат посочени съществуващите проблеми в практиката, както и начините за тяхното решаване. Въпросите
ще се представят с възможностите за използуване на конкретен програмен продукт в практиката.
Учебникът ще бъде структуриран по отделни раздели и теми. За всяка тема ще се излага кратко въведение в темата,
въпросите, които ще се разглеждат в темата, препоръчаната допълнителна литература, ключовите думи и понятия и въпроси за
самоподготовка. Накрая на всяка тема ще се прави кратко резюме. Накрая на учебника ще има въпроси и задачи за Семестриален
казус по счетоводство.
Предлаганият учебник е предназначен за дистанционно обучение на студенти икономисти - магистърски програми, не
счетоводители. В него някои въпроси ще бъдат изложени тезисно, ще бъдат посочени отделни принципи и правила на
счетоводството, както и конкретни решения. Целта е студентите изучаващи различни икономически специалности да се запознаят с
възможностите на счетоводството като информационна система и ползуването на информацията при вземане на конкретни
управленски решения. Учебникът с успех може да се ползува и от икономисти, счетоводители, мениджъри, одитори, финансови
ревизори, данъчни инспектори и други специалисти от практиката и от други проявяващи интерес в счетоводната област. От
учебника могат да се ползуват в практиката и лицата занимаващи с автоматизираната обработка на икономическата информация.
За тях ще бъдат посочени конкретни практически решения.
За въпроси и коментарии свързани с учебното съдържание, изказаните хипотези и становища, възможностите за
усъвършенствуване на учебника, както и критичните бележки, моля контактувайте на e-mail адрес: dochev@contact.bg
Авторът ще приеме с благодарност бележките и препоръките на читателите на книгата относно съдържанието и
структурата на учебника.
Доц. д-р Михаил Дочев
ЧАСТ ПЪРВА
ОСНОВИ НА СЧЕТОВОДСТВОТО
ТЕМА I
СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА
СТОПАНСКАТА ОТЧЕТНОСТ
1
Въведение в учебната тема
Учебната тема “Същност и значение на счетоводството” запознава със същността на Счетоводството и връзката му с
икономическата практика. След нейното усвояване ще можете:
•
да боравите с някои основни понятия
•
да се запознаете с какво се занимава стопанската отчетност
•
да разберете връзката на счетоводството с икономическата информация
•
да научите за появата и развитието на стопанската отчетност
•
да разберете връзката на счетоводството с отчетните измерители
•
да научите кои са клоновете на стопанската отчетност
Темата включва четири учебни въпроса:
1.
Икономическата информация в управлението на предприятието
2.
Поява и развитие на стопанската отчетност
3.
Отчетни измерители
4.
Клонове на стопанската отчетност
1.
ИКОНОМИЧЕСКАТА ИНФОРМАЦИЯ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
За да може човек да живее той трябва да употребява материални блага. Тези блага е необходимо да се произведат.
Производството на материални блага стои в основата но човешкото съществуване. Производството на материални блага става
по организиран начин – лично или колективно. Прои0зведените блага най-често не задоволяват само личните потребности на
производителя, но те са предназначени и за задоволяване на други потребности на хората, обществото като цяло. Освен с
производство на блага хората се занимават и с тяхното разпределение и преразпределение. Тази дейност на хората се нарича
стопанска дейност. Тя е сложна, многостранна и многообразна. Производството на материални блага и тяхното движение и
потребление между хората е познато още като стопански живот на хората.
Стопанската дейност е производството, обръщението, разпределението и потреблението на материалните и
нематериални блага. Потреблението може да бъде лично, обществено, производствено или непроизводствено. При
осъществяване на стопанската дейност се използуват различни видове материални, нематериални и финансови ресурси както
и човешки труд. При производството на благата тези ресурси влизат в най-различни комбинации. Това движение на ресурсите
е свързано с конкретни действия, които се наричат стопански операции. В много случаи са налице взаимосвързани операции,
които образуват т.н. стопански процеси.
В съвременното общество стопанската дейност на хората е строго организирана и функционира при пазарни условия.
Затова обществото е заинтересовано тя да протича по възможно най-добър и ефективен начин. За целта стопанската дейност
се организира и осъществява в най-различни структурни единици – стопански, административни и други – наречени
предприятия, учреждения, организации, институции и пр. Всяка една от посочените единици, за да осъществява своята
дейност разполага със съответни материални, финансови и други ресурси, които привежда в движение, при което протичат
стопанските операции и процеси. Всяка една структурна единица при осъществяване на дейността си прави разходи, получава
приходи и влиза в най-различни сметни взаимоотношения с трети лица. Ето защо стопанската дейност трябва да бъде
насочвана правилно, законосъобразно, целесъобразно и ефективно осъществявана. За целта тя трябва да бъде непрекъснато
наблюдавана, изучавана, изследвана, анализирана, контролирана, регулирана и направлявана. Това означава тя да се
управлява. Управлението на стопанската дейност се нарича стопанско управление.
Стопанското управление днес се е обособило като отделен вид човешка дейност. То е неотменим атрибут на самата
стопанска дейност. За да се реализират функциите на стопанското управление трябва да има обект и субект на управлението.
Между тях протичат информационни процеси – обменя се информация по линията на правата и обратна връзки. На тази
основа стопанското управление е една система. То се осъществява на основата на получаването и използуването на съответна
информация за състоянието и развитието на управляваната система и вземане на съответни управленски решения.
Стопанската дейност на хората е свързана с получаването, преработването и използуването на една или друга
информация за протичащите стопански явления и процеси. Тази информация е твърде разнообразна по състав, съдържание,
предназначение, начин на получаване, количество, качество и т. н. Налице са различни видове информация – научна,
техническа, технологична, социална икономическа и др. В литературата има най-различни определения за понятието
“информация”, както и за нейната класификация. Тези понятия тук няма да се изследват. Информацията трябва да се схваща
само като съвкупност от сведения, данни имащи значение за нещо, за някакъв предмет или събитие, за стопанските явления и
процеси, за стопанската дейност в частност.
Икономическата информация трябва да се свързва с икономическата същност на стопанската дейност. Така например
тя трябва да съдържа данни, сведения за състоянието, използуването и измененията на различните видове ресурси, за
извършените конкретно стопански операции, за вложения труд, за употребеното работно време, за произведените материални
блага, за направените разходи и получените приходи и други. От тук икономическата информация е предназначена за
нуждите на стопанското управление. Тя се получава и използува в процеса на реализиране функциите на стопанското
управление. Тя трябва да осигурява сведения за хода на стопанската дейност, с нейната осигуреност с ресурси, с получените
резултати. Икономическата информация трябва да служи за вземане на управленски решения свързани с осъществяването на
стопанската дейност. Също така тя трябва да се получава и по линията на обратната връзка с цел да се види резултата от
взетите решения. Икономическата информация може да съдържа данни за минали, настоящи и/или бъдещи стопански факти,
явления и процеси. Тези сведения на практика са твърде разнообразни и многообразни. Затова в литературата тази
информация се подразделя на: директивна, нормативна, планова и отчетна.
Директивната информация се свързва с разпоредби и решения на управляващите органи.
Нормативната икономическа информация се свързва с използуването на различни видове цени, норми, разценки,
лимити, валутни курсове, тарифни ставки и други свързани с осъществяваната стопанска дейност.
Плановата икономическа информация се нарича още прогнозна. Тя се свързва с бъдещото развитие на стопанската
дейност при съставянето на прогнози базирани на вече получена информация за извършена стопанска дейност.
Отчетната икономическа информация се свързва с получени сведения за съществували и съществуващи, за извършени
и извършващи се стопански факти, явления и процеси. Тя заема най-голям относителен дял в процеса на стопанското
управление и има съществено значение при управлението на стопанската дейност.
От гледна точка на стопанското управление отчетната информация може да се преценява от три гледни точки:
2
а/ семантично – по съдържание и смисъл
б/ синтактично – количествено
в/ прагматично – качествено.
2.
ПОЯВА И РАЗВИТЕ НА СТОПАНСКАТА ОТЧЕТНОСТ
Стопанската отчетност се появява на определен етап от развитието на стопанския живот на хората. Появява се
нуждата от определен вид информация за функциониране на този живот с цел неговото управление. Тази информация се
получава от стопанската отчетност.
“
Стопанската отчетност е човешка дейност, свързана с наблюдаването, регистрирането, количественото
измерване и качественото характеризиране на стопанските факти, явления и събития с цел тяхното ефективно
управляване”.
Стопанската отчетност се появява на определен етап от човешкото развитие. От исторически източници се разбира,
че това е станало много години преди новата ера. За целта са повлияли два фактора: Първо, появява се общественото
разделение на труда – появяват се занаятите. Второ хората започват да броят. Броенето е възникнало с цел да се отчитат
произведените продукти на труда, родените животни, убитите животни и т.н. На практика хората са отчитали своята
стопанска дейност, макар и примитивно. Наложило се е тази дейност да бъде управлявана.
В развитието на стопанската отчетност могат да се очертаят различни етапи, но съществени са четири:
Първи етап. Стопанската отчетност се е появила когато са се появили разменните отношения между хората и между
отделните народи. Това е свързано с развитието на търговските връзки и търговската дейност. Характерно за отчетността е, че
народите са използували твърде примитивни средства за отчитане – шнурове, рабоши, възли, въжета, въглени, резки и други.
Първите народи, в които се е породила отчетността, това са Египет, Финикия, Централна Америка, Индия, Китай, Персия,
Юдея, Вавилон и други.
Втори етап. Това е епохата на “класическата древност”. Тя се характеризира с бурно развитие на занаятите, оживено
производство и засилени връзки между народите, развитие на търговията. Налице е усъвършенствуване на отчетната дейност.
Появяват се и първите отчетнически длъжности. Такива са: “Полетите” – отчетници на държавни съкровища, “Нукрарии” –
държавни касиери, “Аподеки” – хора събиращи данъците /бирници/, “Логисти” – контрольори и др. Особено развитие
отчетността получава в Гърция и Рим.
Трети етап. Това е епохата на средните векове. Съществено значение върху развитието на отчетността оказват:
Великото преселение на народите от Азия и Европа, влиянието на арабската култура, нарастващото влияние на църквата,
кръстоносните походи, развитието на стопанствата. Налице са и някои революционни промени свързани с отчетността.
Появява се цифровата система на мястото на буквената. Римските цифри се заместват от арабските. По този начин народите
започват по-лесно да броят и количествено да отчитат резултатите от своята дейност. Появяват се дробните и отрицателните
числа, възвратните редове, математическите знаци “плюс” и “минус”, знакът за умножение “х”, знакът за деление “ : ”, знакът
за равенство “ = “ и други.
Четвърти етап. Това е епохата от края на ХІХ век до днес. Този етап може да се характеризира с бурното развитие на
научно-техническата революция. Изключително много се развива производството, търговията и икономическите връзки
между отделните народи и държави. Това води неминуемо и до невиждано усъвършенствуване на средствата за отчитане.
Появяват се различните сметачни машини до появата и използуването на различна компютърна техника за отчитане на
стопанската дейност. Развиват се и научните основи на стопанската отчетност.
Днес стопанската отчетност може да се характеризира като една съвременна система за информация, която в пълна
степен задоволява управленските нужди от информация. Тя е надежден инструмент в ръцете на стопанското управление.
Получаваната информация от стопанската отчетност е с високо качество. Тя може да дава пълна характеристика на онова,
което е извършено и което се извършва в предприятието, отрасъла и държавата като цяло свързано със стопанската дейност на
хората.
3.
ОТЧЕТНИ ИЗМЕРИТЕЛИ
Отчетните измерители са мерните единици, които се използуват за измерване на факти, явления и процеси с цел
установяване на количествено-стойностни реквизити. Те са относителни мерни величини, с които се характеризира
стопанската дейност. С тях стопанските факти, явления и процеси се измерват количествено и им се дава качествена
характеристика. До 19-ия век са използувани различни мерни величини. Това е водело до различия в оценките на явленията и
процесите. През 19-ия век се въвежда световната метрична система. Тя се приема масово в света. В България тя се прилага от
м. януари 1889 г. В зависимост от целите и задачите на стопанското управление, отчетните измерители се използуват
самостоятелно или в система Отчетните измерители са три:
а/ натурални
б/ трудови
в/ стойностен /паричен/.
* Натуралните измерители служат за количествено измерване на обектите на отчитане в натура според естеството и
физико-химичните им свойства. Те са многобройни и разнообразни според разнообразието на самите обекти. Такива са брой, тегло,
метър, площ, обем вместимост и т. н. С тях се характеризира потребителната стойност на обектите. Прилагането им зависи от
свойствата и особеностите на измерваните обекти. Показателите получени от прилагането на натуралните измерители се наричат
“натурални показатели”. Чрез тях се осигурява информация за конкретния веществен състав и количествен израз на
наблюдаваните обекти и за техните изменения – за състоянието и движението на материалите, стоките, продукцията и другите
видове материални активи. Те се използуват и за отразяване на някои видове работи – превози, изорани декари и други.
Информацията получена чрез натуралните измерители се използува за наблюдаване на разходните норми, за опазване на активите
на предприятията, както и за определяна на материалната отговорност на лицата. Натуралните измерители са възникнали най-рано
във времето.
1
П е т р о в, Л. Основи на счетоводството. С., Мартилен, с. 6.
2
Вж.: Белмер, Ф. Обща теория на счетоводството, част втора. Варна, 1930. /За първите три етапа/, и
История на счетоводството /Счетоводството в дълбока древност/. Свищов, 1975.
3
Натуралните измерители имат голямо значение за отчитане на стопанската дейност. Чрез тях обектите на отчитане се
метрифицират много точно. Също така обектите се индивидуализират изключително прецизно.
Натуралните измерители имат и някои недостатъци. Съществените са два:
Първо – не всички обекти на отчитане имат натурално-веществен характер. Оттук не всички могат да бъдат измерени
количествено с натуралните измерители. Такива са паричните средства, вземанията, задълженията и други. Това на практика
ограничава тяхното приложение.
Второ – обектите на отчитане в повечето случаи са с разнородна натурално-веществена форма. Това прави невъзможно да
се получава обобщена информация за отделните обекти с разнороден характер. Обобщаването и съпоставимостта на натуралните
показатели се ограничава само до еднородни обекти на отчитане.
В практиката някои от недостатъците се преодоляват, като се използуват т.н. “условни измерители”. Такива са:
тонкилометър, декар мека оран, калории, гигакалории, конски сили и други.
* Трудови измерители. Те се наричат още времеви. Те служат главно за измерване на работното време и за изследване и
отчитане на факти и явления, свързани с прилагането на човешкия труд в стопанския живот. Чрез тях се измерва количеството на
вложения труд. Те са възникнали по-късно от натуралните измерители. На пръв поглед те приличат на натуралните, но имат друго
измерение. Чрез тях се изразява продължителността на работното време. Трудови измерители са: час, минута, ден, нормочас,
човекоден, трудоден, машиночас и други.
Трудовите измерители позволяват да се определи ефективността на трудовите разходи. Чрез тях се получават такива важни
показатели за управлението като: производителност на труда, трудоемкост, интензивност и други.
Трудовите измерители много успешно се прилагат в съчетание с натуралните. Така се получават показатели за
производителността на труда, за изпълнението на нормите за изработка. при начисляване на работна заплата, при изчисляване на
отпуските на работниците и други.
Трудовите измерители се използуват и при формиране на други показатели, величините на които зависят от времето,
например: време на събиране на вземанията, изчисляване на лихви, оборот на краткотрайните активи и други.
Трудовите измерители също имат недостатъци. Така те не дават възможност за обобщения на разнороден труд, на труд с
различна квалификация, на труд с различна въоръженост на труда и други.
*Стойностен измерител /паричен/. Стойностният измерител служи за измерване и отразяване на отчетните обекти в
парично изражение по възприетата в съответната страна парична единица. В Република България такъв измерител е левът. При
отчитане на парични средства във валута се прилагат съответните парични единици на други държави приравнени със съответни
валутни курсове към лева.
Стойностният измерител има универсално приложение. Той се използува за измерване, отразяване и отчитане на всякакви
стопански факти, явления и процеси. Универсалността на измерителя се дължи на неговата абстрактна природа. Чрез него се
изразява средно необходимото количество абстрактен човешки труд за производството на една стока или услуга. Този труд служи
като мярка за размяната.
На практика обектите на отчитане не могат да се измерват пряко чрез стойностния измерител. Това става косвено чрез
функциите на парите като мярка на стойността и мащаба на цените. Оттук се приема, че цената е паричен израз на стойността.
Измерването и отразяването на обектите на отчитане с помощта на паричния измерител се нарича стойностно отчитане, а
показателите получени чрез стойностното отчитане – стойностни показатели. Когато се приложи парична оценка на
количествените и трудовите показатели, последните се превръщат в стойностни показатели. За целта се използват предварително
определени цени, тарифни ставки, разценки и други. Дори стойностна оценка може да се даде и на обекти, за които не е изразходен
обществено-необходим абстрактен човешки труд, /например Земята/. Но тя е измерима благодарение на прилагане на цената.
Паричният измерител е универсален, защото посредством него почти всички факти, явления и процеси могат да се оценят/ трудно
оценими или неоценими са човешките ресурси, уменията, опитът, взаимоотношенията между хората и други/.
Недостатъците на натуралните и стойностните измерители се преодоляват с помощта на стойностния измерител. Затова,
освен самостоятелно, паричният измерител много често се използва заедно с натуралните и трудовите. Това особено е валидно при
отчитане състоянието и измененията на материалните активи, при отчитане на възнагражденията на работниците и други. Чрез
стойностният измерител се получават обобщени показатели за общия размер на имуществото на предприятието, себестойността на
произвежданата продукция, общия размер на разходите, размера на приходите, обема на стокооборота и др. Паричният измерител
позволява да се разкрива разнообразието и индивидуалността на отчитаните обекти. Поради универсалността си, стойностният
измерител се използува задължително при отчитане на стопанските факти, явления и процеси. Счетоводството /един от трите
клона на стопанската отчетност/ използва и трите вида измерители, но задължително използва стойностния измерител.
Благодарение на това се създават богати възможности за всестранно изследване и отразяване на имущественото състояние на
предприятието.
В отчетния процес и трите отчетни измерители се използват в една стройно изградена система.
4. КЛОНОВЕ НА СТОПАНСКАТА ОТЧЕТНОСТ
На определен етап от обществено-икономическото развитие на обществото икономическите връзки се разширяват и
задълбочават. Общественото разделение на труда също се задълбочава. Разширява се и стопанския живот на хората. Нарастват
нуждите на стопанското управление от по-голяма по обем и качество стопанска информация. Това налага стопанската отчетност да
се декомпозира, разчлени, с цел получаване на диференцирана информация. В резултат на тези тенденции се диференцират три
клона на стопанската отчетност: оперативно-техническа, статистическа и счетоводна отчетност. Във времето те се появяват в
различни периоди.
* Оперативно-техническа отчетност
Тази отчетност се появява в края на ХІХ и началото на ХХ век. Тя се появява в епохата на бурно развитие на
производството и натрупването на капитали. Появява се нужда от оперативно контролиране на различни процеси в стопанския
живот. Целта е колкото се може по-бързо да се реагира на промените в стопанската дейност. Това се постига с получаване на
информация за следене хода на събитията по оперативен, пряк начин. Последната се получава по оперативен път ежедневно,
ежечасно и отразява факти и явления, които е необходимо да бъдат контролирани и регулирани непосредствено в момента на
извършването им. Оперативната информация се получава от оперативно-техническата отчетност.
4
Оперативно-техническата отчетност създава информация за отделни събития и факти. Тя има изборен характер, а не
всеобхватен. Изборността зависи от характера на стопанската дейност и от нуждите на стопанското управление. За отделните
стопански единици оперативно-техническата отчетност се изгражда различно.
Оперативно-техническата отчетност използува и трите отчетни измерители, но приоритетно се използват натуралните. За
създаване на оперативна информация, оперативно-техническата отчетност използва различни технически средства телефон, радио,
електронни пътища и др. Информацията може да се предава и устно.
Получаваната информация няма задължителен характер, няма задължителна документална обоснованост, а оттук и
задължителна доказателствена сила на данните. Затова отчетността не разполага със собствена документална база / с изключение
на някои задължителни справки и съобщения, които се получават оперативно, изисквани от ръководителите на стопанските звена/.
Оперативната отчетност не е научно изградена система за получаване на информация. Тя не е и нормативно регламентирана.
Липсва специална методология за обхващане, преобразуване и използуване на информацията. Липсва и методологически
център за координация на получаваната информация. Получаваната информация е предназначена главно за нуждите на текущото
стопанско управление. Най-често оперативна информация се събира за: явяването е неявяването на работа на работниците и
служителите, произведената готова продукция, за продадената продукция, за направените заявки за материали, съблюдаването на
производствената и технологична дисциплина, изпълнението на договорите, изпълнението на конкретни задачи и т. н.
Информацията се събира от специално натоварени за тази цел служители – началници на отдели, диспечери, контрольори и др. или
чрез специални технически устройства – електромери, водомери, кантари, датчици и др.
Информацията получавана от оперативната отчетност много рядко се използува от другите два клона на стопанската
отчетност – статистическата и счетоводната, но обратното е по-често явление – днес оперативна информация се получава най-често
и най-много от счетоводната отчетност.
* Статистическа отчетност
Статистическата отчетност се появява през ХVІІ век. Тя започва да наблюдава еднородни и масово повтарящи се стопански
и други явления и факти в икономиката, обществото и държавата. Информацията от нея се обобщава чрез прилагане на
специфични научно-обосновани методи и средства. Освен това тя се обобщава в териториален /по общини, области, региони/,
отраслов, ведомствен и национален мащаб. Освен в икономиката, статистическата отчетност наблюдава и съществени явления в
здравеопазването, образованието, демографските процеси, престъпността, природни явления и други. Тя има широк обхват на
действие. Но в този обхват тя изучава масовото проявление на явленията. Тя търси да разкрие еднотипните, качествено
еднородните процеси и тяхното проявление в обществото за да може държавата да ги насочва в желана от нея посока. Използва се
главно от държавните органи при провеждане на държавната политика, установяване рамките на макроикономическите процеси,
съставяне на държавния бюджет, управление на ресурсите на държавата и други.
Статистическата отчетност разполага със собствена документална основа. Информацията се събира на специални
статистически формуляри, която по-нататък се обобщава в многобройни показатели. За целта се издават “Ежегодни статистически
справочници” – издание на Националния статистически институт. В тях се посочват десетки и стотици показатели като:
производителност на труда на различни равнища и по отрасли, средни добиви по видове култури, стокооборот по стокови групи,
жизнен минимум с определени показатели, потребление на глава от населението по стокови групи, производство, раждаемост,
доходи, смъртност и много други. Освен собствена документална основа, в икономическата област статистическата отчетност
широко използува информацията от счетоводната отчетност – около 80% - само по наблюдаваните показатели. Първично събраната
информация е малко по обем, но със своята методика информацията многократно се преобразува в различни икономически
показатели. Последните служат както за текущите нужди на управлението, така и за бъдещи управленски решения.
Статистическата отчетност разполага и със собствена методологическа база. Тя включва различни специфични методи на
изследване като: сводка, групировка, изчисляване на средни величини, регресионен анализ, корелационни зависимости,
изчисляване на индекси и други.
Статистическата отчетност има специално подготвен апарат и е обособена като специфична научно изградена и правно
регламентирана информационна система наречена статистическа отчетност или статистика. Методите, средствата и
организационните форми за получаване на статистическата информация се разработват и обосновават също от специален клон на
научното знание. Това е наукат
5
Статистика. Организацията на статистическата отчетност се регламентира със Закон за статистиката.
На национално равнище има изграден специализиран орган, който осъществява методологическото ръководство на
статистическата отчетност. Това е Националният статистически институт. В областите има изградени регионални дирекции
по статистика.
•
Счетоводна отчетност.
Счетоводната отчетност като система се заражда в епохата на феодалния строй. Тя е най-рано обособилият се клон на
стопанската отчетност. Феодалният собственик е разполагал с определени материални, трудови, финансови и природни
ресурси. Той е трябвало да ги управлява. За целта му е била необходима конкретна информация за състоянието на тези
ресурси, както и за тяхното използуване. Тази информация започнала да се доставя от счетоводната отчетност, която се
заражда за да задоволи тези потребности.
Счетоводната отчетност като система за информация най-напред се проявява като практическа човешка дейност.
Това е станало през ІХ век от новата ера. Счетоводната система включва цялата информационна дейност, всички
процедури по получаването на информацията, самата счетоводна информация като продукт на системата, звената,
специалистите и изпълнителите занимаващи се с получаването на информацията, използуваните технически средства,
материалните носители на информацията, методите за получаване на информацията, нормативните изисквания и положения.
От тази гледна точка в миналото счетоводната отчетност е имала примитивен характер. Затова счетоводната отчетност е била
известна като “камериално счетоводство” или “аплография”.
Счетоводната отчетност като клон на стопанската отчетност придобива един по-завършен вид през ХІ век. Тогава
отчетността започва да се гради на принципа на двойствеността при отразяване на стопанските операции. Тази отчетност
днес се нарича “двойно счетоводство”, “двойно записване” или “диплография”. Затова и днес понятието “Счетоводна
отчетност” се възприема като идентично с понятието “Счетоводство”.
През ХV век наред със счетоводната практика развитие получава и счетоводната теория. Тя се заражда по-късно,
защото хората до този период не са могли да описват своя опит, знания, умения и навици. Липсвало е книгопечатането.
Последното се появява в периода 1448-1450 г., когато германеца Йохан Гутенберг открива книгопечатането. С това се дава
възможност хората да описват и разпространяват практическия си опит.
Счетоводната практика следва да се разграничава от счетоводната теория по следните критерии: по времето на
възникване, по отношение на използваната методология и по отношение на обекта и предмета на изследване.
Първият автор, който описва счетоводството на книга е италианският свещеник Бенедикт Котругли. В 1458 година
той написва книгата “За търговията и съвършения търговец”, в която глава тринадесета е озаглавена “За търговското
счетоводство”. В нея той описва счетоводната практика на отчитане на стопанските операции водени от търговеца. Тази
книга по неизвестни причини се публикува 115 години по-късно – в 1573 година. През това време друг италианец – Лука
Пачиоли написва друга книга за счетоводството, поради което той се смята за родоначалник на счетоводството.
Лука Пачиоли е свещеник, професор по свещена теология и професор по математика. В хода на научните си
изследвания в областта на математиката, той попада случайно на “Венецианската метода на счетоводството”. В него той
долавя двойствеността при отразяване на стопанските операции, свързва го с математическите методи, изследва го и го
описва. Това Лука Пачиоли прави в книгата си “Всичко за аритметиката, геометрията, пропорциите и отношенията”, в която
книга има специален трактат “За сметките и записванията” . Така той става първият автор на счетоводството, а неговата книга
придобива световна известност и се смята за класическа. Неговият опит се разпространява в много страни по света. Неговите
идеи се разпространяват от такива личности като: Хенрих Граматеус в Германия, Циргуелос в Испания, Делапорт във
Франция, Симон Стевин и Ян Импен в Нидерландия и други.
В България счетоводството се появява през ХІV век. То е пренесено от Дубровнишката и Цариградската школи.
Първото произведение по счетоводство е написано от братята Стоян и Христо Караминкови. Те издават в 1850 г. в Цариград
книгата “Диплография, или как се държат търговски книги”. Малко по-късно счетоводството започва да се изучава и в
България, като неговото начало е сложено в Държавната търговска гимназия “Димитър Хадживасилев” – Свищов, 1884 г.
Другите критерии и съпоставки на счетоводната отчетност като клон на стопанската отчетност спрямо оперативно-
техническата и статистическата отчетности са следните:
1.
Счетоводната отчетност задължително използва стойностния /паричния/ измерител. Това позволява да се
извършва обобщава на разнородни факти, явления и процеси. Тази отчетност се превръща във всеобхватна
по отношение обектите на отчитане. Всичко което може да бъде измерено в стойност подлежи на
счетоводно отчитане.
2.
Счетоводната отчетност задължително използва документирането като способ на стопанските операции.
Това става на хартиен, технически или друг носител на информация.
3.
Информацията от счетоводната отчетност има юридическа, правна сила. Те се приемат от съдебната власт
при изясняване на различни ситуации и обстоятелства. Документирането на стопанската дейност има
законова основа.
4.
Индивидуалност на получаваната информация за отделните стопански обекти. Всеки факт, явление и
процес се характеризира по време, по място на възникване, по размери и по породена отговорност.
5.
Използване на специфична методология при наблюдаването, регистрирането, количественото измерване и
качественото характеризиране на стопанските факти, явления и процеси. Използваните методи в
счетоводството са строго определени и имат системен характер. Те позволяват по всяко време да се следи
състоянието и настъпилите изменения в обектите на счетоводно отчитане.
6.
Функционална обособеност на счетоводната отчетност. Последната има завършен вид в рамките на едно
предприятие и на нея са присъщи всички управленски функции.
7.
Счетоводната отчетност функционира на законова основа. Налице е Закон за счетоводството, Национални
счетоводни стандарти, Национален сметкоплан, Албум с типови документи използвани в счетоводството,
постановления, правилници, наредби и други нормативни актове свързани със счетоводството. Върху
счетоводната отчетност влияние оказват и други закони: Търговския закон, Закона за кооперациите,
Закона за банките, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за облагане доходите на
физическите лица, Закона за данък върху добавената стойност, Кодекса на труда, Кодекса за
задължителното обществено осигуряване, Данъчния процесуален кодекс и други.
6
8.
Счетоводната отчетност е ръководена методологически. Върховен орган се явява Народното събрание.
Приетите закони то възлага за изпълнение на Министерския съвет. От своя страна Министерския съвет
също изпълнява методологически функции чрез разработване на Националните счетоводни стандарти,
постановления, правилници наредби и други. Министерският съвет осъществява своята методологическа
роля чрез Министерството на финансите. В него има Управление “Национално счетоводство”. Към
управлението има сформиран и Национален съвет по счетоводство като консултативен орган. Той
формира националната стратегия в областта на счетоводната отчетност
Всички нормативни актове издавани от министерския съвет свързани със счетоводната отчетност се съгласуват със
Сметната палата и Националния статистически институт. Целта е да се постигне единство в отчетността, и най-вече между
статистическата и счетоводната.
В заключение може да се отбележи, че постепенно във времето се обособяват три клона на стопанската отчетност –
оперативно-техническа, статистическа и счетоводна. Всички те имат за цел да създават информация за управление на
стопанския живот на предприятията и на обществото като цяло. Всички те имат един обект на наблюдение и изследване –
стопанския живот на хората. Оттук те са диалектически свързани. В същото време те се различават по обхвата на обектите и
прилаганата методология на отчитане. В крайна сметка те се допълват по отношение на доставяната информация за нуждите
на управлението.
Препоръчана допълнителна литература
1. ПЕТРОВ, Л. Основи на счетоводството. С., Мартилен, 2002.
2. БЕЛМЕР, ф. Обща теория на счетоводството, част втора, 1930.
3.ИСТОРИЯ на счетоводството /счетоводството в дълбока древност/, Свищов, 1975.
Ключови думи и понятия
1.
Стопански живот на хората
2.
Стопанска отчетност
3.
Отчетна информация
4.
Отчетни измерители
5.
Полезност на информацията
6.
Ценност на информацията
7.
Оперативно-техническа отчетност
8.
Статистическа отчетност
9.
Счетоводна отчетност
10.
Счетоводство
11.
Счетоводно отчитане
12.
Документална обоснованост на стопанските операции
13.
Индивидуалност на получаваната счетоводна информация
14.
Функционално обособеност на счетоводството
Въпроси за самоподготовка и дискусия
1.
В резултат на какво възниква стопанската отчетност?
2.
Кога възниква стопанската отчетност
3.
Каква е същността на стопанската отчетност?
4.
Каква е ролята, мястото и значението на отчетната информация в процеса на стопанското управление?
5.
Каква е същността на натуралните измерители?
6.
Каква е същността на трудовите измерители?
7.
С какво се характеризира стойностния измерител?
7
8.
Какви особености съществуват при оперативно-техническата отчетност?
9.
Кои са характерните черти на статистическата отчетност?
10.
С какво се характеризира счетоводната отчетност?
11.
Какви интеграционни процеси съществуват между трите клона на стопанската отчетност?
12.
В какво се изразява счетоводната теория?
13.
В какво се изразява счетоводната практика?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------
Резюме на темата
Стопанската отчетност е една човешка дейност. Тя е насочена към наблюдаване, регистриране, количествено
измерване и качествено характеризиране на стопански факти явления и процеси с правилното им управление. Стопанската
отчетност се е появила в дълбока древност. Налице са четири етапа в нейното развитие. Като най-прогресивен е четвъртият,
сегашния етап на развитие на стопанската отчетност.
Стопанската отчетност създава информация за протичащите факти, явления и процеси в стопанския живот на хората.
Тази информация има много голямо значение за управлението на този живот. Информацията получавана от стопанската
отчетност има три измерения – по съдържание и смисъл, по количество и по качество. За да има ефективност от нея е
необходимо тези три измерения да се съчетават оптимално.
За да създава необходимата информация стопанската отчетност използва три вида измерители – натурални, трудови
и стойностен. Всеки един от тях си има и предимства и недостатъци. Най-доброто решение е, когато трите измерители се
ползуват комплексно, в система, за качествено характеризиране на стопанската дейност.
В историческото развитие стопанската отчетност постепенно се диференцира, разчленява, декомпозира. Това
произтича от развитието на стопанския живот на хората. Постепенно се оформят три клона на стопанската отчетност –
оперативно техническа, статистическа и счетоводна. При оперативно-техническата отчетност информацията се обхваща още
в момента на нейното възникване и се използва в същия момент или в рамките на деня. При статистическата отчетност
създаваната информация има преди всичко национално значение. Статистическата отчетност е освободена от специфичните
особености на отделните явления и процеси. Тя се занимава с масовото проявление на явленията, при което се търсят
закономерностите на проявление на явленията и процесите.
Счетоводната отчетност е най-развития клон на стопанската отчетност. Тя е една практическа дейност и една научно
изградена система за информация. Счетоводната теория е обобщение на счетоводната практика и те взаимно се допълват.
Счетоводната отчетност е законово обвързана. Тя функционира при предварително определени правила. Тя е научно
изградена система за цялостно обхващане на всички стопански явления и процеси и информационното им осигуряване.
Счетоводната отчетност дава около 80-85% от обема на цялата отчетна информация и около 70% от обема на цялата
икономическа информация. Счетоводната отчетност се явява най-важната час от цялата информационна система на всяко
отчетно-обособено звено.
В рамките на предприятието трите клона на стопанската отчетност взаимно се допълват. Създаваните от тях
информационни съвкупности имат решаващо за значение при вземане на правилни управленски решения.
8
9
ТЕМА ІІ
СЪЩНОСТ, ОСОБЕНОСТИ И ФУНКЦИИ
НА СЧЕТОВОДСТВОТО
Въведение в учебната тема
Учебната тема “Същност, особености и функции на счетоводството” запознава с това, къде се води счетоводство,
каква е неговата същностна характеристика, какви особености съществуват в системата “Счетоводство” и накрая какви
функции изпълнява счетоводството. След нейното усвояване ще можете:
•
да знаете в кои предприятия се води счетоводство
•
каква е същностната характеристика на счетоводството
•
от какви дисциплини се състои счетоводството
•
кои са основните функции на счетоводството.
Темата включва четири основни въпроса:
1.
Предприятието – отчетно-обособена единица.
2.
Същност на счетоводството.
3.
Особености на счетоводството като система за информация.
4.
Функции на счетоводството.
1.
Предприятието – отчетно-обособена единица
Според Закона за счетоводството, счетоводство се води в предприятията, а “Предприятия са: търговците по смисъла
на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества
и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност”.
Също така задължение за водене на счетоводство се дава и в Търговския закон “Всеки търговец е длъжен да води
счетоводство, в което отразява движението на имуществото на своето предприятие. Това движение се регистрира в
хронологичен ред”.
За отчетен период се приема “..календарната година – 1 януари – 31 декември”.
Или всяко предприятие,
което води счетоводство, се нарича отчетно-обособено звено /отчетно-обособена единица/.
От нормативните разпоредби се разбира, че стопанска дейност се организира и осъществява в икономически,
имуществено, правно и организационно обособени стопански, административни и други структурни единици в икономиката,
обществото и държавата. В реалния сектор на икономиката това различните стопански предприятия – индустриални,
селскостопански, строителни, транспортни, търговски, комунални и други.
Стопанските предприятия се създават за да извършват стопанска дейност – производство и продажба на продукция
и/или услуги, търговия със стоки и услуги, превози на хора и товари, ремонтни работи и услуги и други, с цел получаване на
икономическа изгода. За да извършват дейността си, те трябва да разполагат с определено имущество – машини, съоръжения,
материали, сгради, транспортни средства, парични средства и други. Това имущество може да се получи по различни начини
– от инвестиции на собствениците – еднолични търговци, съдружници, акционери, от банкови или търговски заеми и от
реинвестиране на положителен финансов резултат /печалба/.
Счетоводство водят и звената от финансовия сектор на икономиката – финансовите институции и предприятия –
банки, застрахователни и презастрахователни компании, инвестиционни дружества, финансови къщи, обменни бюра,
лизингови дружества и други. Те се занимават с извършване на влогонабирателни, кредитни , разплащателни и/или обменни
операции, застрахователна и презастрахователна дейност, операции с ценни книжа и други. И при тях дейността им се
свързва с търсене на икономическа изгода и реализиране на печалба.
В обсега на нормативната уредба за предприятия, които извършват стопански операции и процеси са и различните
видове нестопански организации, учреждения и институции от непроизводствената сфера – училища, болници, санаториуми,
органи на държавната власт и местното самоуправление, поделения на армията и полицията, звената на съдебната система,
политически партии и сдружения и други. Предмет на дейност на посочените звена е от нестопански характер – образование,
здравеопазване, административно обслужване и т. н. Крайната цел на тези звена не е търсенето на икономическа изгода. Но и
те разполагат с материални, нематериални, финансови и човешки ресурси. Извършват разходи и получават приходи.
Ресурсите те получават най-често от държавата, от общинските и републиканските бюджети, от дарения, от членски внос, в
някои случаи и от стопанска дейност. Дори някои създават собствени търговски дружества по търговския закон.
Всички обособени структурни единици в икономиката, държавата и обществото, разполагат със съответно
имущество. На основата на него те извършват дейността си – стопанска и нестопанска. Всички те имат икономическа,
имуществена, юридическа и организационно-управленска самостоятелност и обособеност. Според цитираните нормативни
актове по-горе, всяка отделна единица е задължена да организира и осъществява счетоводна система т. е да води
счетоводство и да изготвя финансов отчет за дейността си. Затова всички обособени единици са и отчетно обособени и се
наричат отчетно-обособени звена. Използват се и понятията “отчетна единица” и “счетоводно обособени единици”. В Закона
за счетоводството всички те са наречени с общото понятие “Предприятия”.
Наред с икономическата, юридическата и организационно-управленската обособеност, предприятията получават и
счетоводна обособеност. Тя се изразява в задълженията на предприятията да организират и водят свое счетоводство и да
изготвят финансов отчет. За целта всяко предприятие в управленската си структура създава отдел, служба наречен
“счетоводство”. Именно то е задължено да осъществява цялата работа по текущото регистриране на стопанските операции и
процеси, по отразяване на състоянието – имуществено и финансово и да съставя и представя финансовия отчет на
предприятието като цяло.
Във всяко предприятие има три задължителни елемента, които са взаимно свързани. Наличието на имущество,
извършването на стопански операции и организирано счетоводно отчитане. Счетоводството на всички предприятия се
организира чрез прилагане на едни и същи принципи, една методология и еднаква нормативна база.
3
Закон за счетоводството, Държавен вестник, бр. 98 от 2001 г., чл.1 /2/.
4
Търговски закон, Нова звезда, 2003, чл. 53 /1/.
5
Закон за счетоводството, Държавен вестник, бр. 98 от 2001 г., Допълнителна разпоредба,
параграф 1 т. 2.
10
2.
Същност на счетоводството
Наличието на имущество в предприятията налага то да бъде непрекъснато наблюдавано и изследвано. Наблюдение се
налага и върху самата стопанска дейност. Имуществото на предприятието се състои от множество активи, пасиви и собствен
капитал /същността на съдържанието на имуществото на предприятието ще бъде разгледано в следващата тема ІІІ /. В
процеса на стопанската дейност те непрекъснато се променят. На практика протичат множество стопански операции. От своя
страна стопанските операции също многобройни и разнообразни. Информационната система, която осигурява информация
за имущественото състояние на предприятието и протичащите стопански операции е счетоводната система наречена
“Счетоводство”.
Счетоводството има задачата да осигурява необходимата икономическа информация за управленските органи на
управление. Също така счетоводството има за задача да осигурява информация на второ управленско равнище – за външните
потребители на икономическа информация – данъчни органи, съд и прокуратура, статистика и други. Смята се, че
счетоводството е една от функциите на стопанското управление. Успоредно с развитието на счетоводната практика се
развива и счетоводната теория. Това е ставало и става успоредно с развитието и усъвършенствуването на стопанската дейност
и стопанското управление. Появяват се различни направления в счетоводната практика и счетоводната теория.
Усъвършенствуват се средствата и техниката на водене на счетоводството.
Днес науката за счетоводството се подразделя на няколко основни дисциплини, а именно:
1.
Обща теория на счетоводството. В литературата се нарича още Основи на счетоводството, Въведение в
счетоводството, Теория на счетоводството.
2.
Счетоводство на предприятието. Включва финансово счетоводство и Управленско счетоводство. В някои
литературни източници Управленското счетоводство се третира като отделна научна дисциплина.
В Основите на счетоводството /Общата теория на счетоводството/ се изследват и изучават въпросите за същността,
значението, имуществото на предприятието като обект на счетоводството, методите на счетоводството, организацията и
технологията на счетоводството, въпросите на текущото счетоводно отчитане и други.
Счетоводство на предприятието е повлияно от отрасловата насоченост на предприятията. В него се изследват
основно различните счетоводни обекти и формиране на информационните съвкупности в отрасловите отчетно-обособени
единици, а така също и методологията на периодичното обобщаване на информацията и изготвяне на финансовите отчети.
От своя страна Счетоводство на предприятията се подразделя на: Счетоводство на стопанките предприятия, Счетоводство на
банките /Банково счетоводство/, Счетоводство на застрахователните дружества /Застрахователно счетоводство/,
Счетоводство на пенсионните фондове /Пенсионно счетоводство/, Счетоводство на бюджетните предприятия /Бюджетно
счетоводство/, Корпоративно счетоводство, Счетоводство не инвестиционните дружества и други. Делението на
Счетоводството на предприятието на отраслови счетоводства е продиктувано от прагматични съображения. Налице са общи
принципи и единна методология на формиране на счетоводната информация. Различията се налагат от предмета на дейност
на отделните предприятия, а оттук и различия в редица стопански операции свързани с дейността. Налице са и редица
еднакви по своята икономическа същност стопански операции свързани най-вече с извършването на разходи, отчитане на
ресурсите, движението на паричните средства, отчитане на задълженията и вземанията и други.
В последните години се появиха и други дисциплини свързани със счетоводството. Такива са Национални
счетоводни стандарти /НСС/ , Международни
Счетоводни стандарти /МСС/, Счетоводен одит.
Понятието “Счетоводство” се употребява многозначно в следните направления:
•
като практическа човешка дейност
•
като научно знание
•
като система за получаване на икономическа информация
•
като звено в структурата на предприятието
•
като функция на стопанското управление.
В заключение може да се каже, че Счетоводството обединява и включва в себе си едновременно и петте
направления.
3.
Особености на счетоводството като система за информация
Счетоводството като система за информация има за задача да създава информационни съвкупности свързани с
управлението на предприятието. Счетоводната информация е сбор от сведения /данни/ за протичащите факти, явления и
процеси в отделното предприятие. Като цяло тя е съвкупност от сведения за имущественото и финансовото състояние на
предприятието, за настъпилите промени в него в резултат на протеклите стопански операции, за цялостната дейност на
предприятието и за постигнатите икономически резултати от нея.
Счетоводната информация по своята икономическа същност е отчетна икономическа информация. В
преобладаващата си част това е информация за съществували и извършени в миналото стопански операции и процеси. В
същото време счетоводството създава информация и за извършвани в настоящето факти явления и процеси. Тази информация
се получава в хода на протичане на стопанската дейност. Разделянето на информацията на получена в миналото и получена в
настоящето зависи от възможностите за отчитане във времето на стопанските операции, както и от времето на ползуване на
информацията.
При създаването и използването на счетоводната информация, в нея се включват и част от оперативно-техническата
информация и отделни елементи от нормативната и прогнозната информация. При наличието на съвременни средства за
получаване на информацията, счетоводната информация става оперативна. Тази тенденция се увеличава – обемът на
информацията получена текущо нараства за сметка на намаление на информацията получена за минали събития. Такива се
сведенията за: присъствието и отсъствието на работниците и служителите по време на работа; престоите по вина на
предприятието; данни съдържащи се в плановете и прогнозите на предприятието, бюджетното финансиране; допустимия брак
в производството; изпълнението на договорите; използването на цените, нормите и лимитите при формиране на разходите;
амортизационните норми и амортизационната политика на предприятието; тарифните ставки и щатовете за заплащане на
труда; размерите на осигурителните вноски; лихвените проценти; валутните курсове; данъчните ставки други. Посочените
сведения стоят в основата при формирането на счетоводна информация за: цената на придобиване на различните видове
активи; левовата равностойност на валутните постъпления; начисляване заплатата на работниците и служителите;
11
начисляване на обезщетенията; изчисляване на данъчните задължения; осигурителните вноски и други. В крайна сметка
счетоводната система служи за изследване и отразяване на имущественото и финансово състояние на предприятието, на
цялостната му дейност и на резултатите от нея.
Съдържанието на счетоводната информация е твърде богато. Тя е основен компонент на цялата икономическа
информация. Счетоводната информация се използва на две нива на управление:
Първо, на ниво управление на предприятието. Счетоводната информация основно е предназначена за ръководните и
другите управленски органи на предприятието. Тя се свързва с вземането на правилни управленски решения за дейността на
предприятието.
Второ, на ниво външни потребители на информация. Тук информацията се използва в две насоки: първата е свързана
със законодателството, където счетоводната информация обобщена по определен състав и форма се представя вън от
предприятието и се използва от различни външни потребители за вземане на управленски решения. Такива са: данъчната
администрация, финансовите органи, одиторите, статистиката. Втората насока е свързана с използването на информацията от
различни контрагенти на предприятието. Такива са: инвеститорите, доставчиците, клиентите, заемодателите, наемодателите и
други. Така например: инвеститорите се интересуват от доходността на предприятието, възможностите за получаване на
дивиденти и рисковете за вложения от тях капитал; доставчиците се интересуват от платежоспособността на предприятието;
клиентите от имиджа на предприятието и качеството на произвежданата продукция и услуги; заемодателите – от
обезпечеността на дадените заеми и възможностите за връщане на отпуснатите средства заедно с лихвите и т. н. Правилата на
даване на информацията за ползване се регламентира с националното и международно счетоводно законодателство. В този
дух се изгражда и системата за информация на предприятието.
Счетоводната информационна система се изгражда по строго определен ред. Тя е система от взаимно обусловени
информационни единици отразяващи адекватно цялата стопанска дейност на предприятието. Тя заема водещо място в
информационната и управленска структура и обслужва всички управленски функции.
Ролята и значението на счетоводната информационна система може да се очертае в следните направления:
1.
Счетоводната система е основна в предприятието. Всички останали системи се обвързват по един или друг
начин с нея, при което се получава интегрирана информационна система на предприятието. Чрез
счетоводната информация се получава информационен образ на цялостната стопанска дейност и на нейната
ефективност. Счетоводството се явява “огледало”, “снимка” на предприятието.
2.
Счетоводната система дава информация за изпълнение на плановете, прогнозите, договорите, бюджетите и
пр.
3.
Счетоводната система дава информация за планирането, прогнозирането и бюджетирането /финансовото
планиране/. Перспективите за развитието на предприятието се определят на база информацията за
състоянието на ресурсите, получените икономически резултати, структурата на разходите и т. н.
4.
Тя е база за извършване на текущ и последващ финансово-икономически анализ на показателите за
дейността на предприятието, за постигнатите стопански и финансови резултати. С последния се разкриват
факторите влияещи за допуснатите недостатъци, причинени загуби и щети, лоши финансови резултати и т.
н. Анализират се и факторите за положителните резултати от стопанската дейност.
5.
Счетоводната информация се използва за оперативно регулиране на текущата дейност на предприятието. За
целта се изисква счетоводната система да има оперативни възможности за получаване на информацията. В
днешните условия това е напълно реално. Ако има смущения в системата, те са от чисто субективен
характер.
6.
Счетоводната информация се използва за осъществяване на вътрешният и външният, текущият и
последващият финансов контрол /одит/, данъчният контрол, другите видове специализиран контрол.
7.
Счетоводната система дава информация за разработване на инвестиционните проекти и следи тяхното
изпълнение.
8.
Счетоводната система е източник на информация при отпускане на кредити, при определяне на цените за
клиентите, при определяне на трудовите норми и други.
9.
Системата се използва при уреждане на взаимоотношенията с банките, държавата, данъчната
администрация, персонала, социалното осигуряване, здравното осигуряване, доставчици, клиенти,
съдружници и т. н.
10.
Счетоводната система е в основата при вземане на различни управленски решения. Добре изградената
информационна система е гаранция за качествена работа на предприятието.
4.
Функции на счетоводството
При разглеждане функциите на счетоводството в литературата се изхожда основно от две гледни точки:
*Първо, функциите на счетоводството се разглеждат като подфункции на информационната функция, а самото
счетоводство се разглежда като функция и средство на управлението на предприятието.
счетоводството съществува като функция и средство на управлението на предприятието. На него са присъщи две
функционални качества – информационна и контролна функция. Контролната функция се изразява в това, че контролът се
съдържа в самото счетоводство. Той е заложен в информационната същност на счетоводството. От гледна точка на
управлението счетоводството има само информационна функция. То събира, обработва, съхранява и предава информация за
имущественото състояние на предприятието, за протеклите и протичащи стопански операции и за резултатите от стопанската
дейност. Получената информация се предоставя на управленските органи, които осъществяват контрол върху дейността на
предприятието. Авторът разглежда подфункциите в две направления:
а/ подфункции присъщи на всички системи – организация, контрол, анализ и регулиране.
б/ подфункции присъщи само на счетоводството – документална, посредническа, диагностична, прогностично-
предупреждаваща и акумулативна.
6
Вж.: Д у ш а н о в, Ив. И М. Димитров, Курс по счетоводство на предприятието. С., Ромина, 2003,
с.с. 26 и сл.
12
Документалната подфункция се определя със Закона за счетоводството /глава втора/. Практически това се
осъществява с регистрирането на стопанските операции върху първични носители на информацията – хартиени, електронни
или други свързани с използването на компютърната техника.
Посредническата подфункция се свързва с предоставяне на информация за статистиката /за икономическата дейност
на предприятието/. По наши наблюдения тя сега с движи в рамките на 80% от отчетната информация. По своята
икономическа същност предоставяната информация на статистиката е счетоводна, но преобразувана в други отчетни
показатели. При съвременните средства за получаване на информацията, последната може да се изготвя автоматично на база
счетоводната.
Диагностичната подфункция се свързва с предоставянето на информация за неуредици при снабдяването с
материални запаси, при реализиране на загуби и друг. При съвременните програмни продукти някои процеси могат да се
контролират и автоматично – например при определяне на клиентопотока, анализиране на продажбите и други. Налице са
програми за извършване на икономически анализи на база счетоводната информация.
Прогностично-предупреждаващата подфункция се свързва с получаването на информация за контрол върху някои
стопански процеси, с цел да се предотвратят нежелани последици. Например: контрол върху лимити на разходи, спазване на
норми и други.
Акумулативната подфункция се свързва преди всичко с изготвянето на документите за Годишния финансов отчет.
Също така тя се проявява и при прилагане метода Сводка на отчетните данни.
В счетоводството като система за информация отделните подфункции са свързани помежду си. Те взаимно се
допълват. В същото време те са пряко свързани и с функциите на стопанското управление.
* Второ, функциите на счетоводството се определят според целта на изследването, предназначението, начина на
получаване и използването на счетоводната информация. Като функции на счетоводството се определят:
* информационна функция;
* контролна функция;
* анализна функция;
* оценъчна функция;
* калкулационна функция;
* прогнозна функция;
* доказателствена функция.
Информационната функция тук се свързва с получаването на информация за управлението на предприятието и
следващите в това отношение въпроси на вземане на управленски решения.
Контролната функция се изразява в предоставянето на икономическа информация за предприятието на органите на
вътрешния и външен финансов контрол, на данъчния контрол и другите видове специализиран контрол. Контролната
функция се проявява и при търсенето на материална отговорност от лицата отговарящи за активите на предприятието, както и
като проява на самоконтрол в самата счетоводна система за пълнотата и качеството на получаваната информация.
Анализната функция се проявява в това, че получената информация от счетоводството се използва за изготвяне на
икономически и финансов анализ за дейността на предприятието. Самото формиране на счетоводната информация се смята
също за процес на изследване и анализ на стопанските факти, явления и процеси. Анализната функция има пряка връзка с
вземането на управленски решения от управленските органи.
Оценъчната функция се свързва с задължителното използуване на стойностния измерител при оценка обектите на
отчитане.
Калкулационната функция се свързва с възможностите на счетоводната система да изготвя т.н. калкулации при
отчитане на разходите за производството на продукция и услуги, при формиране цената на придобиване на материалните
активи, при определяне на продажните цени и други. Калкулационната функция се проявява особено в управленското
счетоводство.
Прогнозната функция се проявява при планирането, прогнозирането и бюджетирането /финансовото планиране/.
Извършва се сравняване на плановите и прогнозни показатели с отчетните. Те трябва да имат еднаква характеристика.
Доказателствената функция произтича от документалната обоснованост на стопанските операции. Тя също е
нормативно определена в Закона за счетоводството. Лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и
техническите информационни носители , носят отговорност за достоверността на информацията.
при търсене на материална отговорност от лицата, при съдебни спорове и други.
Препоръчана допълнителна литература
1.
ДУШАНОВ, Ив. И М. Димитров. Курс по счетоводство на предприятието. С., Ромина, 2003.
2.
ГРАДЕВ, Н. Обща теория на счетоводството. Варна, 2000.
3.
ЗАКОН за счетоводството. Държавен вестник, бр. 98, 2001.
Ключови думи и понятия
1.
Информационна функция
2.
Контролна функция
3.
Функция на управлението
4.
Средство на управлението
5.
Документална подфункция
6.
Посредническа подфункция
7.
Диагностична подфункция
8.
Прогностично-предупреждаваща подфункция
9.
Акумулативна подфункция
10. Анализна функция
7
Г р а д е в, Н. Обща теория на счетоводството. Варна, 2000, с. 41.
8
З а к о н за счетоводството, Държавен вестник бр. 98, 2001 г. Глава втора, чл. 11.
13
11. Оценъчна функция
12. Калкулационна функция
13. Прогнозна функция
14. Доказателствена функция
15. Икономически обособена единица
16. Счетоводно обособена единица
17. Отчетно-обособена единица
18. Стопанско предприятие
19. Финансово предприятие
20. Нестопанско предприятие
21. Счетоводство
22. Счетоводна система
23. Обща теория на счетоводството
24. Основи на счетоводството
25. Счетоводство на предприятието
26. Финансово счетоводство
27. Управленско счетоводство
Въпроси за самопроверка и дискусия
1.
Какво представлява предприятието от отчетна гледна точка?
2.
Какви видове предприятия има от отчетна гледна точка?
3.
Какво представлява отчетната единица?
4.
Каква обособеност трябва да има предприятието?
5.
Какво представлява счетоводството?
6.
Какво представлява счетоводната система?
7.
Кои научни дисциплини се включват в счетоводството?
8.
С какво се занимава Общата теория на счетоводството?
9.
С какво се занимава Счетоводството на предприятието?
10. Характеризирайте особеностите на счетоводството!
11. Характеризирайте информационната функция на предприятието?
12. Какви подфункции има информационната функция?
13. Какви други функции има счетоводството?
14. Характеризирайте някои от другите функции?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
----------------------------------------------------------------------------------------------
Резюме на темата
Стопанската дейност се организира в най-различни предприятия. Те са икономически, имуществено, правно и
организационно обособени стопански единица. Движението на имуществото на предприятията става във формата на
непрекъснат кръгооборот. Икономическа дейност извършват и предприятия с нестопанска цел, учреждения и институции от
непроизводствената сфера. Някои от тях имат и стопанска дейност. Може да се каже, че предприятията са твърде
разнообразни по цел, предмет на дейност, характер на дейността, по форма на собственост, по отраслова принадлежност, по
местонахождение и други. Независимо от различията, всички предприятия имат и общи черти: Те разполагат с определено
имущество, извършват някаква стопанска или друга дейност определена им от закона, реализират икономически и финансови
резултати от своята дейност, за дейността си изготвят съответни финансови отчети.
За управлението на предприятията е необходимо непрекъснато да се получава информация за имущественото
състояние и протичащата стопанска дейност. За целта те трябва да се наблюдават и изследват. За получаването на
необходимата информация в предприятията се изгражда специална информационна система наречена счетоводна система
или Счетоводство. В системата се включва цялата информационна дейност, всички процедури по получаването на
информацията, звената, специалистите и изпълнителите занимаващи с получаването на информацията, материалните
носители на информацията, техническите средства използвани за получаване на информацията и други. Счетоводството се
възприема като една от функциите на стопанското управление. Счетоводството освен практическа дейност е и научно
обоснована и научно организирана система за получаване на икономическа информация. Налице са две основни счетоводни
дисциплини – Основи на счетоводството и Счетоводство на предприятието. В отраслов и други аспекти се формират и други
счетоводни дисциплини.
Като система за информация счетоводството се характеризира с редица особености. По-важните от тях са свързани с:
сферите на прилагане на счетоводството в отделното предприятие, пълнотата на счетоводната информация, непрекъснатостта
на получаване на информацията, документалната обоснованост на информацията, задължителното използване на стойностния
измерител, показателите получавани от счетоводната система и други.
Счетоводството е една от функциите на стопанското управление. В същото време счетоводството има свои функции.
Има две направления в определянето на функциите. Първото определя една основна функция – информационната и
съществуването на съответни подфункции – документална, посредническа, диагностична прогностично-предупреждаваща,
акумулативна. Според второто виждане функциите на счетоводството са: информационна, контролна, анализна, оценъчна,
калкулационна, прогнозна, доказателствена. Независимо от различията, всички функции са насочени към стопанското
управление и имат важно значение при вземане на управленските решения.
14
ТЕМА ІІІ
ОБЕКТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО
Въведение в учебната тема
Учебната тема “Обект на счетоводството” запознава със същността на имуществото на предприятието като отчетна
категория. След нейното усвояване ще можете:
•
да боравите с общите понятия
•
да научите какво съдържание се влага в понятието “Имущество на предприятието
•
да се запознаете с класификацията на активите
•
да се запознаете с класификацията на пасивите
•
да научите какво представляват стопанските операции и процеси
•
какво представляват условните активи и пасиви
Темата включва пет основни въпроса:
1.
Имуществото на предприятието като обект на счетоводството
2.
Същност и класификация на активите на предприятието
3.
Същност и класификация на капитала и пасивите
4.
Същност и групиране на стопанските операции и процеси
5.
Същност на условните активи и пасиви.
1.
Имуществото на предприятието като обект на счетоводството
Счетоводството като практика и научна дейност има свой предмет и обект на изследване /в литературата има
различни схващания относно предмета и обекта на изследване - е дни автори отъждествяват двете понятия, а други ги
разграничават/. Като обект на изследване счетоводството е насочено към всички факти, явления и процеси, които
протичат в дадено предприятие. Те са свързани, първо, с наличието на определено имущество предназначено за
функциониране на стопанската дейност и второ с измененията настъпващи с това имущество. Освен това в резултат на
протичащата дейност предприятието реализира някакви икономически и финансови резултати. Те също са обект на
изследване.
В основата на реализиране функциите на счетоводството стои имуществото на предприятието. В имуществото
на предприятието се включват различни видове машини, сгради, материали, парични средства и други. Една голяма част
от него има материално-веществен характер, а други не материален характер – патенти, програмни продукти и други.
Имуществото на предприятието се нарича още “стопански средства”, ресурси на предприятието. Последните се наричат
с обединено наименование “АКТИВИ” . Те имат конкретен състав, изпълняват определена роля в стопанския живот и се
проявяват по различен начин при функциониране дейността на предприятието.
Всички активи имат свои източници на получаване. При получаването си всеки актив има целево
предназначение. Такива източници на активи са: държавата, общините, банкови кредити, вноски от акционерите, вноски
от съдружниците, вноски от съкооператорите, задължения към разни кредитори, задължения към работниците и
служителите, разпределена печалба и други. Източниците на активи е прието да носят наименованието “КАПИТАЛ”
/капитали/. Всеки конкретен актив има конкретен източник на получаване /капитал/. Срещу всяка форма на проявление
на капитала е налице съдържание с конкретно проявление на активи. Източниците на активите могат да имат собствен
произход. Тогава и капитала се нарича собствен. Но и източниците на активи могат да имат и чужд произход – банки,
доставчици и др. Тогава капитала се нарича “привлечен”, чужд. Привлеченият капитал се нарича още “Пасив” /в
множествено число – “Пасиви”/.
Активите на предприятието и техният капитал образуват т. н. “Имуществено състояние” на предприятието. То
се представя в статика и подлежи на счетоводно отчитане.
В резултат на осъществяваната стопанска дейност активите и капитала на предприятието непрекъснато се
изменят. Така например: закупуват се материали, закупуват се машини, произвежда се продукция, продават се
продукция и стоки, начисляват се заплати на работниците и служителите, получават се кредити, изплащат се разходи и
т. н. Промените, които настъпват с имущественото състояние на предприятието се наричат “Стопански операции”. В
стопанския живот има взаимно свързани и взаимно допълващи се стопански операции. Те носят наименованието
“Стопански процеси”. Такива са доставката на материали, доставката на стоки, производството на готова продукция,
продажбата на стоки и продукция и други. Чрез стопанските операции и процеси си изразява динамичният характер на
имущественото състояние, активите и капиталите се представят в динамика. В резултат на хода на стопанската дейност
се правят разходи, получават се приходи и се реализира определен финансов резултат – печалба или загуба. Те също са
елемент от измененията /динамиката/ на имущественото състояние на предприятието. Динамичният израз на
имущественото състояние на предприятието също подлежи на счетоводно отчитане.
Стопанската дейност на предприятието в много случаи е съпроводена и се влияе от различни фактори. Така
например: сключват се договори зае доставки и продажби между контрагентите, наемат се активи под наем, примат се
материали за обработка на ишлеме и други. На практика се появява различни сметни взаимоотношения между
предприятията. Те пораждат в един момент и реални стопански операции свързани с промяна на имущественото
състояние на предприятието. Сами за себе си тези взаимоотношения не променят пряко активите и капиталите на
предприятието. Те съществуват винаги по повод действието на някаква правна норма и са нормативно регламентирани.
Те най-често характеризират условията, при които протича стопанската дейност и спомагат за реализиране намеренията
15
Илеус - чревна непроходимост
Илеусът представлява чревна непроходимост, която води до тежка коремна драма....Илеус - чревна непроходимост
| Предмет: | Вътрешни болести, Медицина |
| Тип: | Теми |
| Брой страници: | 3 |
| Брой думи: | 424 |
| Брой символи: | 3087 |