ГРИЗАЧИ - 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ

МИШИВИДНИ ГРИЗАЧИ В СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО – 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ

Географското положение на България със своите разнообразни климат, 

почви и растителност предоставя благоприятни условия за живот на около 30 
вида мишевидни гризачи, от които по-голямо значение като вредители имат 16 
вида. По-важни като неприятели по земеделските култури са:

-

обикновената полска мишка – 

Apodemus agrarius

 Pall.;

-

обикновената горска мишка – 

Apodemus silvaticus

 L.;

-

 жълтогърлата  горска мишка - – 

Apodemus flavicollis

 Melch.;

-

полската   разновидност   на   домашната   мишка   –  

Mus   musculus   v. 

hortulanus

; 

-

малката полска (оризищна) мишка – 

Microtus minutus

 Pall.;

-

обикновеният хомяк – 

Cricetus cricetus

 L.;

-

малкият (черногръд; добруджански) хомяк –  

Mesocricetus auratus 

Wat.; 

-

европейският лалугер – 

Citellus citellus

 L.;

-

обикновената полевка - 

Microtus arvalis

 Pall.;

-

двойникът на обикновената полевка - 

Microtus epiroticus

 Ondrias;

-

горската полевка - 

Clethrionomys glareolus

 Schreber;

-

водната полевка или воден плъх - 

Avricola terrestris

 L.;

-

гюнтеровата полевка - 

Microtus guentheri

 D. and A.; 

-

подземната   полевка

  -   Microtus  (Pitymys)  subterraneus

  Selys-

Longchamps

-

сляпото куче - 

Spalax leucodon

 Word.

От   синантропните   видове   гризачи,   които   причиняват   огромни   щети, 

включително и на селското стопанство, са два вида плъхове и един вид мишки:

-

сив или сиво-кафявият плъх – 

Rattus norvegicus

 Berc.; 

-

черният плъх – 

Rattus rattus

 L.

-

домашната мишка – 

Mus musculus

 L.

Мишевидните   гризачи   притежават   много   висок   потенциал   на 

размножаване. До голяма степен той се определя от биологичните особености 
на   отделните   видове,   но   зависи   и   от   сложния   механизъм   на   съчетаване   на 
екологичните фактори (абиотични, биотични и антропогенни) през отделните 
сезони.  Характерна   особеност  при мишевидните  гризачи  са  масовите  появи, 
известни като “миша напаст” на огнища или на огромни по площ територии. 
Тези появи по правило имат цикличен характер с различна периодичност, като 
много   често   са   с   привидно   непредсказуем   експлозивен   характер,   водещ   до 
катастрофални последици.

В първите десетилетия на 20 век, при старото екстензивно земеделие, у 

нас   през   големи   интервали   и   с   огнищен   характер   са   регистрирани   няколко 
масови   появи   на   различни   видове   мишевидни   гризачи.   За   масова   поява   на 
обикновената   полевка   в   агроценозите   на   различни   земеделски   култури   се 
съобщава   през   1910   –   1911   г.   за   Бургаска   околия;   през   1927   –   1928   г.   за 
Русенска   околия;   през   1939   г.   за   Софийска   околия;   по   поречието   на   река