Най – общо казано функцията на езика в свиренето на духови
инструменти се нарича артиколация. От латински думата
артиколация / articulatio/ буквално означава
разчленяване.Артикулацията като понятие за образуване и
оформяне на звука включва в себе си два взаимно свързани
процеса: процесът на звукоизвличане и процесът на оформяне на
звука.Теоритически могат да бъдат разделени, но практически това
е невъзможно. Едновременността на протичането им ги свързва в
едно цяло.
Спецификата на различните музикални инструменти определя
състава на изпълнителския апарат, както и голямото разнообразие
от начини на звукоизвличане и артикулиране. Изпълнителският
апарат на духачите – инструменталисти включва дихателната
система, артикулационните органи, лицевите мускули и пръстите на
ръцете, като при тромбонистите се използва дясната ръка.
При свирене на духови инструменти функцията на езика се
осъществява в непосредствена връзка с дишането. Изпълнявайки
ролята на своеобразна клапа, езикът регулира движението на
издишваната въздушна струя в инструмента и осигурява точно и
ясно начало на тона.
Езикът на свирещия на духови инструменти трябва да
притежава голяма подвижност, която се осигурява от свиването на
редица мускули на езика.Най – голямо значение за работата на
езика при звукоизвличането имат вътрешните мускули, към числото
на които е прието да се отнасят:
*надлъжният мускул
*напречният мускул
*вертикалният мускул
Свиването на надлъжният мускул осигурява на свирещия активно
движение на езика напред и назад, което при свиренето е основно.
Действията на напречният и вертикалният мускул осигуряват на
свирещия частично изменение на формата на езика.
Предмет: | Строителство, Технически науки |
Тип: | Протоколи |
Брой страници: | 5 |
Брой думи: | 1799 |
Брой символи: | 11600 |