Най – общо казано функцията на езика в свиренето на духови 

инструменти се нарича артиколация. От латински думата 
артиколация / articulatio/ буквално означава 
разчленяване.Артикулацията като понятие за образуване и 
оформяне на звука включва в себе си два взаимно свързани 
процеса: процесът на звукоизвличане и процесът на оформяне на 
звука.Теоритически могат да бъдат разделени, но практически това 
е невъзможно. Едновременността на протичането им ги свързва в 
едно цяло.

Спецификата на различните музикални инструменти определя 

състава на изпълнителския апарат, както и голямото разнообразие 
от начини на звукоизвличане и артикулиране. Изпълнителският 
апарат на духачите – инструменталисти включва дихателната 
система, артикулационните органи, лицевите мускули и пръстите на 
ръцете, като при тромбонистите се използва дясната ръка.

При свирене на духови инструменти функцията на езика се 

осъществява в непосредствена връзка с дишането. Изпълнявайки 
ролята на своеобразна клапа, езикът регулира движението на 
издишваната въздушна струя в инструмента и осигурява точно и 
ясно начало на тона.

Езикът на свирещия на духови инструменти трябва да 

притежава голяма подвижност, която се осигурява от свиването на 
редица мускули на езика.Най – голямо значение  за работата на 
езика при звукоизвличането имат  вътрешните мускули, към числото
на които е  прието  да се отнасят:

*надлъжният мускул

*напречният мускул

*вертикалният мускул

Свиването на надлъжният мускул осигурява на свирещия активно 
движение на езика напред и назад, което при свиренето е основно. 
Действията на напречният и вертикалният мускул осигуряват на 
свирещия частично изменение на формата на езика.