1.

Социалната психология се базира на 
познанието на разнообразни научни 
области

:

 риторика

 – идеи в областта на 

общуването

, философия

 – осмисляне на 

явленията и на човешката природа

, 

юриспруденция

 – регулация на 

човешкото взаимодействие, 

езикознание 

– съзнанието за общуване

, етнография

 – 

бита и културата на народите, 

антропология

, 

педагогика, хипноза, 

психиатрия,

 като източник на социално 

психологично познание за социално 
обусловената структура на  личността и 
за ролята на другите за психичното 
благополучие на индивида.

2.

Социалната психология е 

интердисциплинарна област, която 
запълва празнината 

между

 психологията 

и

 социологията.

3.

Социалната психология е

 приложна 

наука и нейното приложение може да 
бъде проследено както в политиката и 
международните отношения, така и в 
изследванията на брака и развода, в 
обясненията за насилието на екрана и в 
основите на рекламата, в 
психологичните, юридическите и 
политическите проблеми на расата, 
възрастта и пола, в анализа на груповото 
вземане на решение, в реакциите на 
хората и тяхното измерване, когато се 
намират в екстремни ситуации и т. н. 

4.

Социалната психология изживява 
своето детство

 (Джонев, 1996).

5.

Едно от най-точните определения е 

дадено от известния теоретик Г. Олпърт 
и се свежда до разбирането, че щом 
фактическото, очакваното или 
въображаемото присъствие на другия 
влияе върху мислите, чувствата и 
поведението на индивида, социалната 
психология трябва да изследва как 
точно влияе това  присъствие. 

6.

Схващането на Елиът Арънсън

 за 

предмета на социалната психология е, 
че: „Има почти толкова определения на 
социална психология, колкото и 
социални психолози”. . Според него, тя 
е наука, която изследва „влиянията, 
които хората оказват върху убежденията 
или поведението но другите”.

7.

В специализираната литература 
срещаме три подхода при определяне 
на предмета на социалната 
психология.

 Представителите на 

първия от тях смятат, че предмета на 
социалната психология са „масовите 
явления на психиката” и въздействията 
им върху поведението и спецификата на 
общуване на конкретната личност. 
Други социални психолози изхождат от 
психологичната интерпретация на 
предмета на социалната психология и го 
определят като особености и 
закономерности на развитието на 
личността и нейното поведение в 
контекста на взаимодействията й с 
другите хора, заемания от нея статус и 
изпълняваните социални роли в малките 
групи и големите човешки общности. 
Привържениците на третия подход 
обединяват първите два подхода и за 
предмет на социалната психология 
определят: масовите психични явления 
и взаимодействията на личността в 
групата. Според тях предметът на 
социалната психология е социалната 
психика, която е функционална 
динамична система на обществото, 
формираща се в процеса на общуване 
между хората, обособени в различни 
малки или големи групи и реализираща 
обществения им начин на живот и 
съвместната им дейност в различните 
социални организации и неформални 
обединения.

8.

Следователно социалната психология 
изучава междуличностното общуване

, 

обществените отношения, различните 
форми на духовна дейност, 
общественото мнение и настроение, 
масовите действия, стереотипи и 
нагласи, социално психичните аспекти 
на личността в малките и големи групи 
от хора.

9.

Предмета на социалната психология 
са 

„породените във взаимодействието 

между хората и в общуването 
индивидуално-психични явления, 
междуличностни отношения, групови и 

между групови психологични 
феномени” (Джонев, 1996).

10. Междуличностното общуване се 

характеризира с

 множество явления 

като влияние, убеждение, заразяване, 
атрибуция , както и между груповите 
отношения като каузална атрибуция, 
социална перцепция, етнически и други 
конфликти и пр.

11. Социалната психология се обособява 

като самостоятелна наука 

благодарение на  възхода на 
философското познание през ХІХ в., но 
най-съществена предпоставка е 
интензивното развитие на две нови 
самостоятелни науки – психологията и 
социологията.

12. Те започват автономното си развитие 

почти едновременно

 – в последната 

четвърт на ХІХ в. За техни 
основоположници се смятат съответно 
В. Вунд и О. Конт.

13. По думите на Херман Ебингхаус 

„Психологията  има дълго минало, но 
кратка история”.

14. Социалните психолози приемат за 

начало на самостоятелната история 

на социалната психология първите 
изследвания през 1879 г., когато в гр. 
Лайпциг е създадена първата 
лаборатория по психология от Вилхелм 
Вунд (1832-1920).

15. През 1889 г., се провежда 

и първият 

световен конгрес по психология в 
Париж.

16. Първият научен труд на В. Вунд

 носи 

названието „Физиологическа 
психология”.

17. Други изтъкнати представители на 

интроспективната психология от това 
време са

 Х. Ебингхауз, Е. Крепелин и К. 

Бюлер, които емпирично изучават 
особеностите на паметта, вниманието и 
мисленето

18. Почти едновременно в края на ХІХ и 

началото на ХХ век

 в психологията 

възникват няколко научни направления, 
които се характеризират с различни 
подходи при изучаването на психичните 
явления и чиято популярност все още не 
е намаляла. Най-известни и най-
влиятелни от тях са бихевиоризмът, 
гещалтпсихологията и психоанализата.

19. Родоначалникът на позитивизма и 

социологията

 Огюст Конт, (1798-1857) 

твърди, че е невъзможно само чрез 
самонаблюдението да се разкрият 
особеностите на човешката психика. 
Според него те се проявяват в 
поведенческите реакции на хората и в 
резултатите на тяхната активност.

20. За начало на социалната психология 

в нейния модерен вариант

 може да се 

приеме датата 1908 г., когато излизат от 
печат първите два учебника по 
дисциплината социална психология. 
Единият - на Уилям Макдугъл (1871-
1938) „Въведение в социалната 
психология” и вторият - на Ервин Рос 
(1866-1951) „Социална психология”.

21. За психологичните социални 

психолози основни автори са

 К. 

Левин, Л. Фестингър, С. Аш,  Ф. 
Олпърт и други.