Бъдещето на еврото

Еврото е валута, постигнала второ място по реализация в международните 
плащания и въпреки множеството негативни сценарии за нейното развитие, 
тя е   реална парична единица.

Пускането в обръщение на обща европейска валута през 1999г. бе 

един икономически експеримент, в който първоначално се включиха 12 
европейски индустриално развити държави, като го въведоха за извършване 
на безналични операции, а през 2002 г., когато започна издаването на 
банкноти и монети евро —новата обща валута стана легитимна за всички 
видове плащания. 

Единната европейска валута в лицето на еврото създаде условия за 

по­благоприятни икономически условия на търговия в рамките на единния 
вътрешен пазар на общността и бе замислена като стабилизираща 
икономиките на страните­членки на еврозоната реформа. 

В този паричен съюз не се включват три от европейските държави – 

това са  Дания, Швеция и Обединеното кралство.

Днес, почти 17 години по­късно, Европа се оказва в ожесточен спор за

съдбата и бъдещето на еврото.

С решението за брекзит на Великобритания, световната икономика бе 

поставена в шокова ситуация, а страните­членки на ЕС, използващи 
единната европейска валута, се изправиха пред вариантите на две полюсни 
решения ­   или  да се върнат към миналото на националните валути, или   да
вървят напред към Обединени европейски щати. 

Причината да се води този дебат в европейското обществено 

пространство не е еврото като валута, защото целите на общата валута 
продължават да са ценова стабилност,  устойчив растеж и просперитет  на 
европейския единен пазар  в условията на глобализация.

Дебатът се провокира от факта доколко успешна се оказва еврозоната

като форма на управление, защото валутите не са изолирани парични знаци, 
а зависят от институциите, които стоят зад тях.