Твърдите битови отпадъци са единият поток, който се отделя от жизнената дейност 
на хората. Другият поток се насочва към канализационните системи на населените 
места. Чрез тях с помощта на големи количества вода се отделят главно човешките 
екскременти и други отпадъци. Човешките екскременти са богати на хранителни 
вещества и органични съединения. Установено е, че съдържанието на хранителни 
вещества в тях съставлява 8-10 %  от това, което се съдържа в химическите торове. 
Целеобразно е пречистването на човешките екскременти и използването им като 
органичен тор, а пречистените води- за напояванена земеделски площи.
         Замърсените канализационни води се насочват към пречиствателните станции 
на населените места.
         Пречистването на замърсените води се извършва на две степени.
         Първата пречиствателна степен е механична, а втората – биологична. Преди 
постъпването им в пречиствателните станции от повърхността на отпадъчните води 
се   отделят   мастни   мазни   съединения.След   това   водите   попадат   в   първата 
пречиствателна степен. Прецеждат се през решетки или сита и по механичен начин 
се   отстраняват   грубите   твърди   съставки.Пясъсокоуловителят   представлява 
утаително  съоръжение,  в  което  се отлагат   по –  едрите  суспендирани  частици  с 
големина на зърната над 0,2мм. След това водите се вкарват в центъра на кръгъл 
басейн, движат се радиално към краищата и изтичат през ръбовете. По- финните 
частици   се   утаяват.   Отложената   утайка   се   избутва   механично   към   средата   на 
басейна и се изсмуква. След механичното очистване водите постъпват в биобасейн. 
Той   заедно   с   вторичния   утаител   представляват   втората   пречиствателна   степен. 
Биологичното пречистване се извършва с помощта на аеробни микроорганизми, 
които   използват   органичните   съединения   и   кислорода   от   въздуха   за   растеж   и 
размножаване   и по този начин  се синтезира  нова биомаса. Вредните  вещества 
трябва   да   се   разградят   за   времето   на   пребиваване   в   биобасейна.   За   целта   е 
необходима висока концентрация на биомаса, съответно на микроорганизмите да 
се   осигурява   интензивен   приток   на   кислород.   Биологичното   печистване   на 
замърсени   води   се   реализира   в   биобасейна   по   два   метода:   метод   с   прикрепена 
биомаса, базиращ се на неподвижни микроорганизми (биологична ципа), и метод 
със суспендирана биомаса (активна утайка), основаващ се на свободно плаващи в 
разтвора бактериални колонии (флокули). 
         При метода с прикрепена биомаса (биологична ципа) басейнът се запълва с 
инертен , силно порьозен материал като шлака от лава, твърд кокс или изкуствени 
вещества.   Те   притежават   голяма   вътрешна   повърхност,   върху   която 
микроорганизмите се захващат неподвижно, и по тоз начин се реализира голяма 
площ в малка единица обем. Замърсената вода се стича отгоре върху кухите тема и 
струи в тънък слой върху запълващия материал, който служи като площ за растежа 
на биомасата. Необходимият кислород за микроорганизмите се доставя от въздуха 
в междинни пространства на запълващия материал. Водата се очиства от органични 
примеси и боимасата нараства. С течение на времето върху инертния материал се 
образува плътен налеп от биомаса – т.нар. биологична ципа. Когато дебелината на 
биоципата се увеличи, във вътрешните слоеве се появява недостиг на кислород и