2014

Диляна Янева Янева

Диляна Янева Янева, m136062

8/25/2014

Дипломна  работа

2

 Дипломна  работа

С т о п а н с к а   а к а д е м и я   „ Д.   А.   Ц е н о в  ” –  г р.   С в и щ о в

Д и л я н а   Я н е в а   Я н е в а 

Специалност „ Счетоводство и одит на нефинансовите предприятия ”

Ф а к.  № m136062

 С Ч Е Т О В О Д Н И   А С П Е К Т И   Н А   А М О Р Т И З А Ц И Я Т А

/

дипломна работа /

Научен ръководител : доц. д-р Росица Симеонова

Диляна Янева Янева, m136062

3

 Дипломна  работа

С ъ д ъ р ж а н и е:

У в о д..................................................................................................................................................4

Глава първа : Същност , оценка и класификация на дърготрайните активи...................................................2

1.1 Същност и характеристика на дълготрайните активи

..........................................................................3

1.2 Класификация на дълготрайните активи................................................................................................3

1.3 Оценка на дълготрайните активи............................................................................................................3

Глава втора : Проблеми при разработването на амортизационна политика..................................................2

2.1 Същност и характиристика на амортизацията.Функции на амортизацията.......................................3

2.2 Същност на амортизационната политика..............................................................................................3

2.3 Данъчни аспекти на амортизацията........................................................................................................3

Глава трета : Проблеми при счетоводното отчитане на амартизациите.....................................................2

3.1 Документиране начисляването на амортизациите................................................................................3

3.2 Организация на синтетичното и аналитичното отчитане на амортизациите.....................................3

3.3 Счетоводно отчитане на амортизациите................................................................................................3

3.4 Счетоводно отчитане на временните разлики и данъчни ефекти върху тях.......................................3

З а к л ю ч е н и е ...............................................................................................................................4

И з п о л з в а н а   л и т е р а т у р а  4

П р и л о ж е н и я

 ...............................................................................................................................4

Диляна Янева Янева, m136062

4

 Дипломна  работа

У В О Д

Осъществяването на каквато и да е дейност е немислимо без наличието на необходимите за 

това ресурси – сгради, машини, съоръжения, транспортни средства, материали, стоки, пари и др. 
Всъщност това са стопански средства, които формират имуществото на всяко предприятие. Като 
отчетна   категория   имуществото   представлява   диалектическо   единство   на   активи,   капитал   и 
пасиви. Основа за дейността и показател за стопанска мощ на отделното предприятие са активите.

При   участието   си   в   стопанската   дейност   на   предприятието,   дълготрайните   активи 

постепенно се изхабяват. Изхабяването е физически процес и има две страни:

•

Физическо – типичното износване на дълготрайни активи в процеса на
трансформиране на суровините и материалите до крайна готова продукция;

•

Морално – остаряването на дълготрайни активи като технологични решения, ноу-хау, 
изоставяне от съвременния технически прогрес.

Стойностния израз на процеса на изхабяването на дълготрайни активи се нарича

„амортизация”. Терминът има латински произход и в превод означава „умъртвявам”.

В   настоящата   дипломна   работа   ще   разгледам   подробно   всички   аспекти   –   счетоводни   и 

данъчни - на този процес, методите за отчитането му и самото му отчитане.

В първа глава ще направя характеристика на дърготрайните активи, тяхната класификация и 

оценка. 

Във втора глава ще акцентирам върху самия процес „амортизация на дълготрайни активи” и 

по конкретно неговата същност, функции и политиката в нефинансовите предприятия относно 
амортизациите.

В   трета   глава   ще   онагледя   практически   счетоводното   отчитане   и   документиране   на 

начислените   амортизации.   За   тази   цел   ще   използвам   Обобщения   амортизационен   план   на 
печатница „Андромеда” ЕООД.

1

1 Печатница „Андромеда” ЕООД е измислена. Прилики със съществуващи фирми е случайна.

Диляна Янева Янева, m136062

5

 Дипломна  работа

Глава първа: Същност, оценка и класификация на дълготрайните активи

1.1

Същност и характеристика на дълготрайните активи

За   да   осъществява   ефективно   своята   дейност   всяко   предприятие   трябва   да   разполага   с 

необходимите   ресурси   –   финансови,   материални,   нематериални   и   др.   Особено   значение   за 
ефективността имат рационалното използване на неговите активи.

Активите на предприятието са материалните, нематериалните и финансовите ресурси, с 

които предприятието разполага и чието използване му носи определени доходи и резултати. В 
зависимост от начина на използване и времето на тяхното функциониране активи се разглеждат в 2 
основни групи: 

-

Дълготрайни активи;

-

Краткотрайни  активи.
Дълготрайни   са   тези   активи,   които   се   намират   във   владение   и     разпореждане   на 

предприятието   за   по-продължителен   период.   Те   имат   дълготраен   характер,   очакваната   от   тях 
икономическа изгода се черпи през повече от дванадесетмесечен период и участват многократно и 
продължително време в обслужването на всестранната дейност на предприятието. Една част от 
дълготрайните активи не променят видимо своята натурално-веществена форма за продължителен 
период   от   време,   поради   което   в  рамките   на   даден   отчетен   период,   пренасят   на   части   своята 
стойност в себестойността на готовата продукция, на извършваната услуга.

Друга част от дълготрайните активи са под формата на инвестирани средства в интелектуални 
продукти и такива с нематериален характер, а трета част – в дългосрочни финансови активи с цел 
реализиране на приходи чрез дивиденти, лихви, ренти, и др. доходи.

Дълготрайните активи спомагат за реализирането на даден проект на предприятието.

Структурата   на   дълготрайните   активи   представлява   количественото   съотношение   между 

различните елементи от състава на дълготрайните активи, изразен в % отразяващо връзките и 
зависимостите между тях. Структурата е динамична величина, но винаги е равно на 100%.

Диляна Янева Янева, m136062

6

 Дипломна  работа

Видове структури:

1)

Икономическа

  – съотношението между различните икономически групи на дълготрайните 

активи;

2)

Технологична

 – съотношението между различните моменти от състава на които са включени 

в отделна група;

3)

Възрастова

 – съотношението между различните групи машини, съоръжения или елементи 

по определена възраст.

Структурата   трябва   да   е   оптимална,   да   отчита   предмета   на   дейност,   целите   и   стратегията   на 
предприятието. Основен фактор за оптимизиране структурата на предприятието. Друг фактор е 
достигнатото техническо и технологично равнище в предприятието, инвестиционна и иновационна 
стратегия на предприятието, финансови възможности, компетентност на мениджърските кадри, 
управляващи предприятието.

Ако разглеждане предприятието като една микрообщество/държава за да съществува и да се 

развива то се нуждае от хора, които да изпълняват поставените задачи за да се постигне желания 
резултат. Тези хора играят ролята на дълготрайни активи. 

В   СС   №16   е   дадено   следното   определение   за   дълготрайни   материални   активи   „   те   са 

установими   ресурси,   придобити   и   притежавани   от   предприятието,   които:   -   имат   натурално-
веществена форма; - се използват за производството и/или доставката /продажбата на активи или 
услуги,   за   отдаването   под  наем,  за   административни   или   за   други   цели;   -   се   очаква   да   бъдат 
използвани през повече от един отчетен период.

1.2.Класификация на дълготрайните активи

В зависимост от икономическата природа и функционалното им предназначение дълготрайните 

активи са:

-

Материални

-

Нематериални

-

Финансови

-

Биологични

-

Репутация

• Дълготрайните материални активи

  участват многократно в дейността на предприятието, 

пренасяйки на части своята стойност в разходите, като запазват натурално-веществената си форма.

Според натурално-веществената им форма ДМА се класифицират в следните групи:

-

Земи (терени); Подобрения върху земите;

-

Сгради и конструкции;

-

Машини и оборудване;

-

Съоръжения;

-

Транспортни средства;

Диляна Янева Янева, m136062

7

 Дипломна  работа

-

Компютърно оборудване;

-

Офисобзавеждане;

-

Библиотечни фондове;

-

Други ДМА.

Тази класификация на дълготрайните материални активи има значение за организирането на 

подходящо счетоводно отчитане. 

Към   първата   група   се   отнасят   собствените   земни   и   горски   участъци,   пасища,   ливади, 

рекултивирани терени, застроени и незастроени площи и други, както и плододаващите трайни 
насъждения, независимо от естествения или изкуствения им произход.

Към групата „ сгради и конструкции” се включват постройките, които създават условия за 

нормално протичане на производствения процес или служат за комунално-битово обслужване на 
работниците   в   предприятието,а   също   и   изградените   временни   сгради,   които   се   използват   по 
строителство на отделни обекти. Към тях се отнасят не само производствените сгради, но и тези с 
извънпроизводствено предназначение.

Машините, съоръженията и оборудването са съвкупност от няколко по-малки групи:

-

Енергетични   и   двигателни   машини,   като   парни   котли,   генератори,   разпределителни   и 

трансформаторни устройства и др;

-

Производствени машини и оборудване, с които работниците въздействат върху предметите 

на труда, при което се променят техните свойства и форма и се произвежда нов продукт;

-

Предавателни устройства – различни видове трансмисии, кабели, устройства за предаване 

на  пара,  на   течности,   за  вдухване   на  въздух   и  др.чрез  тях  отделните  видове  енергия   и 
материалите   се   придават   от   местата   на   тяхната   първична   обработка   или   добив   към 
изпълнителните механизми;

-

Измервателни   устройства,   инструменти   и   приспособления   –   като   такива   могат   да   се 

класифицират лабораторни уреди и апарати, стендове, матрици, щампи, режещи, ударни и 
други инструменти, уреди за измерване на теглото, мощност, напрежение, обороти и други.

Към „съоръжения” се включват дълготрайни материални активи, които са предназначени чрез 

определени технически функции да създават условия за осъществяване на производствения процес 
като:   надземни   и   подземни   резервоари,   въжени   линии,   радио-телевизионни   съоръжения, 
пристанищни съоръжения и други.

Към „ транспортни средства” се включват всички подвижни средства, които се използват за 

превоз на товар и пътници като: автомобили, вагони, самолети, плавателни съдове и други.

Към „ други дълготрайни материални активи” се отнасят всички специфични за различните 

производства   ДМА,   обусловени   от   особеностите   на   предмета   на   дейност   и   технологичните 
процеси, които не могат да се включват в посочените по-горе елементи от състава на ДМА.

Според   предназначението   и   особеностите   на   функционирането   дълготрайните   материални 

активи се разглеждат в 4 групи ( според участието в производствения процес):

Диляна Янева Янева, m136062

8

 Дипломна  работа

1)

Дълготрайни материални активи, които участват непосредствено и пряко в производството 

на определен продукт;

2)

Дълготрайни   материални   активи,   които   създават   условия   за   ефективното   използване   и 

функциониране;

3)

Дълготрайни   материални   активи,   които   са   свързани   с   организацията,   управлението   и 

тяхното усъвършенстване;

4)

Дълготрайни материални активи, свързани със социалните дейности на предприятието и 

решаване на неговите социални проблеми.

От гледище на принадлежността им биват собствени и чужди.

Дълготрайните материални активи условно се класифицират на две основни групи:

-

Активни – тези които активно участват в производствените процеси, в преработката на 

суровините и материалите до превръщането им в полуфабрикати и /или готова продукция;

-

Пасивни   –   тези   които   не   участват   активно   в   производствения   процес,   но   създават 

необходимите условия за неговото оптимално протичане.

Дълготрайните материални активи са амортизируеми и неамортизируеми.

Амортизации   не   се   начисляват   на   природните   ресурси,   активи   с   обществена   значимост   , 

музейни експонати, неупотребявани активи в дейността на предприятието, активи в процес на 
придобиване   или   ликвидиране,   напълно   амортизираните   активи,   както   и   определените   като 
неамортизируеми активи в друг стандарт.

•  

Дълготрайни   нематериални   активи

  нямат   натурално-   веществена   форма,   или   ако   имат 

такава,   то   тя   не   е   от   значение   за   тяхното   функционално   предназначение.   Към   тази   група 
дълготрайни активи се отнасят патентите, лицензите, програмните продукти, фирмени марки и 
други.

ДНА   в   зависимост   от   начина   на   създаването   им   биват:   външно   създадени   и   вътрешно 

създадени.

Външно създадени – придобити чрез осъществяване на различни сделки, а вътрешно създадени 

– в следствие на извършваната от предприятието-развойна и изследователска дейност.

ДНА имат разнообразен състав и различна форма на проявление и според този признак могат 

да се обособят следните групи:

-

Продукти от развойна дейност;

-

Програмни продукти;

-

Права върху интелектуалната собственост;

-

Права върху индустриалната собственост;

-

Други.

•

Дълготрайни   финансови   активи

.   Финансови   активи   са   придобити   и   контролирани   от 

предприятието ресурси в резултат на минали събития, от които се очаква икономическа изгода.

Диляна Янева Янева, m136062

9

 Дипломна  работа

В   зависимост   от   целите   и   стратегиите   на   предприятието,   както   и   от   вида   на   очакваната 

икономическа изгода, финансовите активи се класифицират в следните групи:

-

Финансови   активи,   отчитани   по   справедлива   стойност   в   печалбата   или   загуба,   в   т.ч. 

финансови активи, държани за търгуване;

-

Инвестиции, държани до падеж;

-

Кредити и вземания, възникнали първоначално в предприятието;

-

Финансови активи на разположение за продажба.

•

Репутацията

  възниква   при   осъществяване   на   бизнескомбинациите.   По   –   конкретно   тя   е 

превишението на разходите по придобиването над дела на придобиващия в справедлива стойност 
на придобитите разграничими активи и пасиви.

Дълготрайните активи  могат да се класифицират и според други признаци. Например според 

дейността, в която се използват:

-

ДА, използвани в основната дейност

-

ДА, използвани в спомагателната дейност

-

ДА, в администрацията и т.н.

Това класифициране на ДА има значение за отчитането на амортизациите по предназначение.

1.3. Оценка на дълготрайните активи

В условия на пазарна икономика оценката на елементите на имущественото състояние на 

предприятието   има   важно   значение   за   тяхното   честно   и   вярно   представяне   във   финансовите 
отчети. Това разбира се отнася и за оценяването на нетекущите активи. 

В   практиката   най-често   използваната   база   за   оценяване   на   дълготрайните   материални 

активи   е   историческата   цена,   която   има   три   форми   на   проявление:   цена   на   придобиване, 
себестойност и справедлива стойност. Цената на придобиване се образува от покупната цена и 
всички преки разходи , необходими за привеждане на актива в работно състояние.

Създадените в предприятието дълготрайни материални активи се отчитат по себестойност, която 
включва   основните   производствени   разходи   по   произвеждането   на   продукта.   Справедливата 
стойност е сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив погасен при пряка 
сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. 

Във   връзка   с   оценяването   на   ДМА   в   различни   ситуации   се   използват   още   понятията: 

отчетна   стойност;   балансова   стойност;   амортизируема   стойност;   остатъчна   стойност; 
възстановима стойност; сегашна стойност; текуща стойност; нетна продажна стойност и др.

Оценката на дълготрайните материални активи може да се раздели на :

-

Оценка при признаване 

-

Оценка след признаване

Диляна Янева Янева, m136062