Великотърновски университет “Св. Св. Кирил и Методий

”

                                               Философски факултет
                                             Специалност Психология

    Вземане  на  решения  и  групова 
ефективност   в  трудовата   дейност

               (курсова работа по трудова психология)

Изготвили:                                                                                            Проверил:д-р
                                                                                                                 Ивайло 
Йовка   Георгиева                                                                                                 
Фак. № 752-ПС                                                                                     Алексиев
Пламена Савова                                                                                   
Фак. № 771-ПС
Психология, 3 курс

                                                       Велико Търново
                                                               2010 г.

  1.Въвведение

  Трудовата психология е една много обширна дисциплина.Започва да се развива в края 
на деветнадесети век и  до днес има много направления и теми,които 
засяга.Съвременната трудова психология  разглежда както трудовата дейност на 
отделните личности,така и груповата дейност,както мотивите и целите на 
индивида,така и на групата.
   Предмет на трудавата психологивя е груповата дейност и екипа, 
възможността,начините и техниките за вземане на групови решения на работното място 
и ефективността не само на отделния човек,а и на колектива и групата като цяло.
   Именно въпроса за вземане на решения и групова ефективност е предмета на 
настоящата курсова работа.
  Това е един важен проблем,който е многоспектърен,защото засяга важни въпроси от 
психологическата реалност.За да може да вникнем по задълбочено в проблемното 
ядро,ще разгледаме първо основно предметите,които то засяга. 

  1.1.Вземане на решения

-

 вземането на решение е волеви акт , който се 

характеризира със свободата на избора.Тази свобода в една ораганизация е доста 
относително понятие. Всяко едно решение бива вземано при наличието на проблем или 
проблемна ситуация и решението зависи от редица фактори като средата,конкретната 
ситуация,опитът и др.Процесът на вземане на решение се оказва сложен и преминава 
през няколко фази:избор на цел, борба на мотивите,обмисляне и вземане на 
решение,съставяне на план на действие,изпълнение на действието,анализ и оценка на 
изпълнението. При процеса за вземане на решения се следва модел,но няма 
общовалиден такъв.Съществуват много варианти на модели за вземане на решения като 
общото между тям е наличието на четирите основни етапа: изходна ситуация,възможни 
варианти на решението,последствия от вариантите,избор на варианти и формулиране 
на решението. Изходната ситуация определено не е неизменен фактор и ръководителят 
трябва да отчете този факт.Тук също така се отчитат и условията, в които ще се решава 
проблема, сроковете,задачите и целите на решението и др.Решението трябва да има 
ясно обосновена цел и същевременно да бъде набавена достатъчната информация за 
изпълнението му. Друг важен елемент е съобразяване с квалификацията на 
хората,които са ангажиране с изпълняване на решението и съответно разпределение на 
задачите им в зависимост от това.

  1.2. Работна група

 – състой се от двама или повече души,които си 

взайнодействат.Това е едно широко определение на работната група в нейната 
цялост.Това определение може да бъде за всякакъв вид група-както за работна,така и за 
училишна или друга.За да се конкретизира определението ще си послужим с 
характеристиките,които дава Гудман за работна група. Те са 3: 1-трябва да 
функционират в рамките на една организация, която е в организационен контекст;  2-
трябва да произвеждат нещо и 3-да има някаква степен на взаимозависимост между 
членовете от групата.
Разпространението на група или екип,като основа на работа в организации 
непрекъснато се увеличава. Работни групи и екипи се определят като ефективен 
механизъм за справяне с все по-динамичния характер на конкурентни пазари и 
непрекъснат растеж на постиженията в труда. Доказателства в подкрепа на тази 
тенденция се вижда от периодичните проучвания на Лавлер и колеги (Lawleret Ал., 
1995), Osterman (1994, 2000), както и проучване на McDonough (2000) показва, че 97% 

2

от фирмите използват кръст-функционални екипи, за основните стратегически решения 
за създаване на нови продукти.  
  Днес използването на по-големи групи и тенденция към все по-голямото значение на 
екип е основа за осъзнаване на  необходимостта от разработване на по-добро разбиране 
на факторите, които определят тяхната ефективност, и на механизмите за тяхното 
функциониране.
   За да функционира по-добре една работна група трябва да работи като колектив-да 
взема заедно групови решения,да преследва единна групова цел и да работи 
съвметно,осъзнавайки по-голямата ефективност на работния процес.
  Учените отчитат негатите и позитивите,влияещи на груповата дейност.Например 
Макграт разработи входно-процес-изход ориентация за изследване на ефективността на 
групата, в която на входа "променливи се проявяват в процеса група взаимодействие" 
(Макграт, 1964).Тук се разглеждат проблемите,възникващи по време на груповото 
взаймодействие и положителното влияние на сътрудничеството,обмяната на 
 информация и други подобни. По същия начин, Пиърс и Ражлин (1987г.) определят 
групия процес като важен в екипа на самостоятелно управление на ефективността

.

  1.3.Групова ефективност

 – това е един много важен проблем,който се раазглежда 

както от трудовата,така и от общата психология.
  В трудовия процес въпроса за груповата ефективност е много важен,тъй като ролята и 
идеята на този екип е именно постигането на определени резултати.Това е степента, в 
която групата постига конкретни (и измерими) резултати. Някои екипи успяват да 
постигнат висока ефективност, други са по-малко ефективни, има и такива, чийто 
ефективност е изключително ниска. И тъй като екипът се създава, за да постига 
резултати, то ефективността е особено важен показател какъв е екипът, може ли да се 
разчита на него, налагат ли се спешни корекции в неговата работа.Има различни 
съставни елементи на груповата ефективност,възникващи проблеми и влияещи фактори 
върху нея.В процеса на развитие на групата ефективността и и вземането на решения са 
двата най-важни резултата,които всяка работна група трябва да постигне в своята 
същност.
  

    2.Етапи и видове решения

   2.1.Етапи при  процеса за вземане на решения:
 

-дефиниране на проблема- проблема възниква в определена ситуация и среда и 

анализирането му води до по-добро разбиране на проблема;
-диагноза на проблема-формулиране на проблема , което изисква детайлното му 
изследване;
-формулираен на ограничения и критерии-критериите се определят от ръководителя и 
чрез тях след това се прави оценка на възможните решения. Ограниченията зависят от 
ситуацията , както и от ръководителя , който ги налага(ресурси, етични , законови и 
др.);
-определяне на алтернативи за решение на проблема-трябва да се разработват няколко 
алтернативни решения , след което се отсяват най-оптималните. Наличието на 
алтернативни решения повишава вероятността за ефективност;
-оценкa нa алтернативите-макар и да повишават вероятността за ефективност на 
решението , алтернативите не трябва да бъдат прекалено много. Ръководителят е този , 
който трябва да определи достойнствата и недостаъците на всеки вариант.

3

 -реализация на решението-свежда се до знанието на всички , които за нагажирани с 
неговото изпълнение като им се излагат причините и целат на решението. Това трябва 
да е съобразено с квалификацията на всеки един и нужната му информация според 
това.
-обратна връзка-при изпълнение на решението е наложително да има контрол и да се 
следи дали се развива според предварителния план. При наличие на отклонение от 
плана се констатира проблем което води до вземането на ново решение.

  2.2.Влияние между стила на ръководство и успешното вземане на решения

  Между стила на ръководство и успешността на групата съществува връзка и тя се 
основава на това,че от начина, по който един ръководител управлява дадена 
организация зависи успешността на груповата ефективност.
Според Курт Левин и неговата теория за същността на стиловете на ръководство 
точното определяне на основните параметри на стила на ръководство са свързани с 2 
групи характеристики–съдържателна и формална (нормативна) страна на всеки стил, с 
помощта на което много лесно се разпознава прилагания стил.
Основните характеристики, до които водят проведените от Курт Левин и сътрудници 
експерименти могат да бъдат сведени до следните изводи:
Най–ефективен от гледна точка на обема, количеството на извършената дейност е 
авторитарният стил, но най–голяма ефективност от гледна точка на качеството за 
сметка на обема се отличава демократичния.И с най–ниска ефективност е либералният 
стил.
Най–висока степен на удовлетвореност от междуличностните отношения и общуването 
в групата се установява при ръководство отличаващо се с демократичния стил. По тези 
показатели останалите два стила предизвикват неудовлетвореност у ръководените. 
Тъй като организациите са социални системи, обединяващи човешки и материални 
ресурси, много е важна връзката между стила на ръководство и груповата ефективност 
за просперитета на дадена организация. 
   От психологическа гледна точка управлението е процес на въздействие, ориентиран 
към поддържане или изменение състоянието на системата на управление. Същността на 
управленския процес се изразява чрез въздействието(то е основна негова 
характеристика).Ролята на въздействието се разглежда в два противоречиви аспекта. От 
една страна то осигурява устойчивостта и постоянството на системата, а от друга 
нейната мобилност, динамичност, развитие.Освен като въздействие, управлението 
може да се разглежда и в аспекта на взаимодействие. 
Стиловете на оправление са изследвани от много психолози,но общопприети са тези на 
Курт Левин:
  - Авторитарен стил  - характеризира се с това, че индивидът,съсредоточава цялата 
власт и основните ръководни функции в свои ръце.Ръководителят разпределя строго 
ролите между членовете, като им отрежда подчинена, а на себе си ръководна позиция. 
Този стил се отличава с ясна, точна и добра организирана цел на дейността, енергична 
форма при даване на разпореждания, заповеди и нетърпимост към всеки, който е в 
разрез с мнението на ръководителя. Връзката между членовете и ръководителя е 
сведена до минимум.Тук решенията се вземат синдикално от авторитета и групата само 
изпълнява дейносттите,зададеди и от него.Отговорността за взетите решения до голяма 
степен падя само върху него.
 - Демократичнен стил -  колективен,при който ръководителят управлява групата 
съвместно с нейните членове. Властта му е значително по–разсредоточена и е 
превърната в общо достояние. С други думи,  груповите норми се приемат от всички и 
се въдворяват от всеки. Демократичния ръководител позволява и насърчава 

4