1.Взаимодействие между 
видовете транспорт – 
същност, области на 
взаимодействие.

При осъществяване на 
транспортната дейност 
основната част от товарите и 
пътническите превози се 
извършват с участието на 
два и повече от два вида 
транспорт. Например 
товарните превози с 
ж.п.транспорт се извършват, 
като товарите се доставят до 
ж.п.гарите с други видове 
транспорт, след което с 
ж.п.транспорта те се 
превозват до други 
транспортни възли 
(пристанища, аерогари) за 
превозване с други видове 
транспорт. Цялостният 
процес по организирането, 
координацията, 
унифицирането на 
транспорни елементи от 
транспортния процес, 
техническото изпълнение на 
претоварните работи и 
други такива дейности при 
връзката между видовете 
транспорт се обобщават в 
понятието взаимодействие 
между видовете транспорт. 
Области на взаимодействие 
между различните видове 
транспорт.

Координацията на 
дейностите при 
взаимодействието между 
видовете транспорт се 
осъществява основно в три 
области - технологична, 
техническа и икономическа.

Технологичното 
взаимодействие се свежда 
до:
-внедряване на съвместни 
технологии за работа в 
различните видовете 
транспорт;
-организиране на 
товаропотоци за смесени 
превози;
-маршрутизация - насочване 
на товарите по определени 
маршрути;
-внедряване на единни 
технологични процеси за 
обработка на подвижния 
състав в претоварните 
пунктове, които се явяват 
пунктове на 
взаимодействието;
-разработване на съвместни 
графици за движение на 
подвижния състав от 
различните видове 
транспорт;
-съгласуване на нормите от 
технологичните планове по 
претоварните дейности.
Техническо взаимодействие 
между видовете транспорт, 

участващи в смесените 
превози на товари се 
изразява в:
- стандартизация и 
унификация на 
техническите параметри на 
подвижния състав, 
транспортните възли, 
претоварната техника, на 
пътищата;
- установяване на 
съответствие между 
пропускателната способност 
на различните видове 
транспортни възли – ж.п. 
възли, пристанища, кейове и 
т.н.;
- пакетизация и 
контейнеризация на 
товарите.
Икономическо 
взаимодействие – в рамките 
на единната транспортна 
система се изразява се в 
разпределяне на 
капиталните вложения 
между видовете транспорт 
за тяхното перспективно 
развитие. За тази цел е 
необходимо добре да бъдат 
изучени икономическите 
връзки на всички отрасли, за 
да могат да се определят 
сферите за ефективно 
използване на всеки един от 
видовете транспорт. 
Особено значение тук има 
усъвършенстването на 
дейността на транспортните 
възли, тъй като почти 1/3 от 
транспортните разходи се 
падат на товаро-
разтоварните дейности. 

2. Транспорт. Транспортна 
система. Транспортна 
политика.

Транспорт.

 Транспортът е 

специфичен отрасъл на 
икономиката, който е 
необходимо условие за 
осъществяване на 
териториалното 
разпределение на труда и 
ефективните икономически 
връзки между 
предприятията, между 
производството и пазара. 
Съвременния начин на 
живот е немислим без 
транспорта.  

Транспортната система на 
всяка държава е една сложна 
система, състояща се от 
няколко подсистеми - ж.п. 
мрежа, речно и морско 
параходства, автомобилни 
пътища, въздушни линии, 
тръбопроводи, транспортни 
възли, поддържащи бази и 
техника, складови бази.
Наличието на транспортна 
система позволява 
изпълняването на 

регулиращи функции от 
страна на държавата за 
създаване на условия за:

- правилно и рационално 
развитие на транспорта на 
страната;
- съвременно транспортно 
обслужване на 
националното стопанство и 
населението.
В транспортната система се 
включват всички видове 
транспорт и всеки от тях 
заема определено място и 
играе важна роля за общото 
икономическо развитие на 
страната.

Транспортна политика. 

Транспортната политика е 
генерален курс на действия, 
предварително определен и 
планиран от висшето 
ръководство и възприет като 
правило за всички 
организации, свързани или 
контролиращи стопанската 
дейност на страната. Това е 
класическо определение, 
което се базира на водещото 
място на икономическите 
интереси.
Транспорната политика е 
динамична част от общата 
политика на дадена страна.

3. Транспортна мрежа. 
Видове транспорт. 
Фактори за развитието на 
транспорта.

За състоянието на 
транспорта в една държава 
се съди по определени 
критерии, като 
транспортната мрежа и 
плътността на 
транспортната мрежа.
Транспортна мрежа – това е 
съвкупността от всички 
пътища на всички видове 
транспорт.
Плътност на транспортната 
мрежа – това е дължината на 
пътищата на 100 квадратни 
километра площ от 
територята на страната. Най-
често този показател се дава 
поотделно за различните 
видове транспорт.  
Транспортната дейност се 
осъществява със съвкупност 
от технически средства като 
пътища, превозни средства 

(

наричани в транспорта 

подвижен състав

)

, 

спомагателни товаро-
разтоварни средства, 
ремонтни, снабдителни и 
складови бази, депа, гари, 
летища, управленчески 
съоръжения, средства за 
свръзка, сигнализация, 
управления и много други. 

Според пътищата, които се 
ползват, транспортът се 
подразделя на следните три 
основни вида:  сухопътен, 
воден  и  въздушен.

5. Предимства и 
недостатъци на видовете 
транспорт

Всеки от видовете транспорт 
притежава определени 
преимущества и 
недостатъци в сравнение с 
другите видове. Тези 
различия правят 
използването на даден 
транспорт ефективен в 
конкретна транспортна 
обстановки и неефективен 
при други условия. 
Сравнителните 
преимущества и 
недостатъци на видовете 
тренспорт е прието да се 
наричат технико-
икономически особености.

Железопътен транспорт.

Сравнителните 
преимущества на 
железопътния транспорт 
спрямо другите видове 
транспорт се заключават в 
следното:

- чрез него се създават 
непосредствени връзки с 
промишлените и другите 
предприятия посредством 
индустриалните 
железопътни клонове;
- има малки енергийни 
разходи (за гориво, ел 
енергия) за извършването на 
един тон-километър 
превозна работа. Единствено 
в железопътния транспорт 
засега е възможно масовото 
използване на 
електроенергията като 
двигетелна сила, докато във 
всички останали видове 
транспорт се използват 
дефицитните течни горива;
-  сравнително малък разход 
на жив труд за 
производството на единица 
транспортна продукция;
- по-малки, в сравнение с 
автомобилния и въздушния 
транспорт, разходи за 
доставка и ремонт на 1 тон 
товароспособност на 
превозните средства; 
- сравнително ниска 
себестойност на превозите, 
особено при превози на 
средни и дълги разстояния;
- осигурява редовност и 
сигурност в превозната 
дейност, независимо оот 
годишното време, през 
цялото време на 
денонощието и при най-